След като пое дълбоко въздух, той се обърна и тръгна към вратата. Но там тя го спря. Гласът й беше слаб, тя говореше умолително:
— Аз… аз още не мога да сляза долу. Нали виждаш, Дон.
— Да я изпратя ли горе?
Тя не отговори: вместо това, обърна главата си встрани, което той прие като съгласие и излезе от стаята.
Спря на най-горното стъпало, за секунда закри очите си с ръце, като че ли затваряше нещо, а после бързо слезе надолу по стълбите към гостната, от където се чуваха гласове.
Баща му стоеше с гръб към камината, украсена с цветя; а там, в края на канапето, на което седеше Фло, стоеше мъжът. При запознанство от такова разстояние цветът му не изглеждаше толкова тъмен както в началото, а по-скоро шоколадовокафяв. Може би не беше от чиста раса, но беше красавец, над шест фута и с добро телосложение: нито слаб, нито пълен, приличаше на атлет.
Баща му го поздрави с приповдигнат глас:
— А, ето ви и вас, героят на деня.
И още преди да е свършил, леля Фло стана от канапето, бързо дойде до него и протегна ръце.
— Здравей! Боже мой! Станал си неузнаваем.
Дон я хвана за ръцете, после се наведе към нея, целуна я по бузата и каза:
— Ти също, лельо Фло.
Това, помисли си той, е вярно, защото гласът й звучеше малко напевно според него, а тоалетът й, състоящ се от бледоморав костюм от кадифе и връхна дреха, която й отиваше и беше преметната на облегалката на стола, беше страхотен. От спомените си за леля Фло като малко небрежна, жизнерадостна и мила, нямаше и следа в изисканата дама, която сега каза:
— Да те запозная с Харви.
Тя се обърна и го поведе за ръката към тъмнокожия мъж:
— Това е годеникът ми, мистър Харви Клемънт Линкълн Рочестър — тя наблягаше на всяка дума и се усмихваше широко на своя избраник.
Мъжът протегна ръка и каза:
— Приятно ми е. А колкото до Рочестър, веднага ще ви обясня, че нямам нищо общо с клоуна на Джак Бени; Линкълн няма нищо общо с президента, както и Клемънт няма нищо общо с министър-председателя на Англия, нито пък Харви с измисления заек, ако сте гледали филма.
Всички се смееха, а най-високо от тях Джо. Дон, гледайки ги, не можа да не се присъедини към общото одобрение, което видя в очите им и смехът се вля в собствения му регистър. Хареса му този човек. Но, за бога, ако той знаеше нещо, щеше да осуети плановете за днес, защото тя щеше да полудее. Ако беше протестант или дори атеист, можеше да се примири, но един чернокож, който сигурно щеше да й стане зет! О, господи, това, че е адвокат, не променяше много нещата в случая. Но сега, от учтивост той попита госта:
— Като адвокат, сър, с какви дела се занимавате?
— На мошеници; предимно богати.
— О, Харви, това не е през цялото време. Имаш дела и на бедни.
Тя звучно целуна голямата ръка на облегалката на канапето и той, като я погледна, каза:
— Бедни или богати, всички те са мошеници?
Джо го гледаше. Представяше си го в съда: там би бил влиятелен; дори само присъствието му би означавало сила. А този глас… през последните няколко минути за втори път той се обърна към Фло с думата „жена“. По начина, по който я произнесе, тя прозвуча като милувка, же… на, както един мъж би казал скъ… па. Когато чу Дон да казва на Фло: „Мама те моли да се качиш горе. Още не е готова с обличането, нали знаеш колко време й отнема.“, си помисли: „Да, ще мине доста време, преди тя да слезе долу и да поздрави този гост.“
— Добре, тогава — каза Фло, като се надигна от мястото си — Планината ще отиде при Мохамед.
После погледна встрани към годеника си и го попита:
— Ще се справиш ли докато се върна?
А отговорът на Харви бе:
— Нали знаеш как се чувствам без теб, затова не се бави.
Трябва да е объркал компанията, си мислеше Фло, докато се изкачваше по стълбите, не само с думите, но и с тона си.
Колкото повече Фло се приближаваше да вратата на Уинифред, толкова по-изправено вървеше. Почука и никой не и отговори, тя внимателно отвори вратата и там, близо до прозореца, беше седнала сестра й.
Фло затвори вратата след себе си и измина половината от разстоянието до Фло, преди да проговори.
— Здравей! — каза тя.
Но след като устните на Уинифред се свиха, стори й се, че е паднала бомба. Разбира се, че Дон й беше казал; сигурно ги беше видял да пристигат.
— Как си?
Като чу това, Уинифред се обърна и процеди през зъби:
— Как смееш?
— Как смея какво?
— Знаеш какво имам предвид, не се прави на глупачка! Да водиш чернокож тук!
— О, това ли било! — Фло сви рамене, преди да продължи. — Той не е чернокож; от смесена раса е и това няма никакво значение; изглежда добре, хубав е. Адвокат, джентълмен и с добро име.