— Престани! Имал бил добро име. Дори няма да го пуснат в работническите клубове в града. И ти го направи нарочно, нали, ти и той тайно го направихте.
— Какво имаш предвид, аз и той? Той не знае нищо за теб.
— Имам предвид Даниъл.
— Даниъл ли? Как да го разбирам?
— Осведомена съм, че едва не сте се сблъскали в Лондон и че си му казала, че си секретарка на някакъв адвокат, за когото си сгодена.
— Да, да, точно това му казах на Даниъл. Но той никога не се е срещал с адвоката, въпреки че сега ми стана ясно, защо ме покани на сватбата: мислила си, че съм се издигнала и ще си придадеш важност, ако кажеш, че сестра ти е сгодена за адвокат. Господи! Въобще не си се променила, Уини.
— И двете не сме се променили. Първия път трябваше да се ожениш за един беден застрахователен агент, пияница.
— Хари не беше пияница, не в този смисъл, той беше алкохолик и достатъчно свестен човек. Но според теб той беше някой, от когото да се срамуваш. Също като татко. Спомняш ли си татко?
— Да, да, спомням си баща ти.
— Тогава не е ли за учудване, че не пожела, да отидеш да го видиш, дори на смъртно легло. Дори от приличие не отиде да видиш мама. Не, на теб ти трябваше имущество и ти се лепна за Даниъл. Не че толкова много го харесваше, но можеше да ти осигури средства. Както и стана, нали?
Носът на Уинифред се набръчка и тя каза, изпълнена с омраза:
— Ти… ти нищо не знаеш за това. Винаги ще бъдеш на долното стъпало. Когато преди малко влезе в тази стая, говореше с акцент, който всеки невежа би забелязал, но сега отново си ти, нали? Тогава можеш да слезеш долу и да изведеш цветнокожия вън от къщата ми. Можеш да се извиниш и да кажеш, че сте дошли само за малко. Разбра ли?
Фло бавно се изправи в целия си ръст и засенчи дребната, пълна фигура пред себе си. За секунда замълча, а след това каза:
— Дойдох за сватбата на Дон и двамата с годеника ми ще присъстваме на тази сватба. След това ще присъстваме и на тържеството. И чак тогава, вероятно, ще помислим за тръгване. Мистър Рочестър е джентълмен, с образование далеч по-солидно от това на мъжа ти и на синовете ти и ако не се отнасяш с него поне цивилизовано, можеш да се приготвиш за крясъци, защото ме познаваш, Уини: имам силен глас и мога да представям нещата, особено семейните истини, по доста забавен начин и така да накарам хората да се смеят, докато размишляват. Страшно ме бива, нали? Е, мога да те уверя, че ще си свърша работата. Ако до половин час не слезеш долу, обещавам ти един от най-добрите спектакли в живота ми, единствено заради гостите ти, сто и трийсет, доколкото разбрах. Помисли си за това, Уини! Помисли си!
И след като каза това, тя бавно се обърна и излезе от стаята. Стъпките и отекваха уверено, докато слизаше по стълбите.
Когато влезе в гостната, годеникът й говореше:
— Баба ми и дядо ми се заселили тук към края на миналия век. Те дошли от Калифорния и били на служба при един джентълмен и семейството му в покрайнините на Лондон. Имали един син, който израснал в същия дом и станал нещо като прислужник; и непосредствено след последната война се оженил за една от прислужниците. Родил им се син и горе-долу по същото време на дъщерята от семейството и нейния съпруг, които живеели при родителите й, им се родил третия поред син. Малкото момче от смесения брак — той посочи към себе си — и трите момчета израснаха заедно. Тях ги изпратиха в пансион, а мен в местното училище и после в гимназия. Единственият цветнокож, аз се откроявах там. — Той се усмихна широко. — След това, естествено, продължих в университета. Там не изпъквах толкова много, тъй като имаше и други с тъмни лица. Сега съм адвокат и това е.
На това място Фло тихо влезе в стаята и каза:
— А един от синовете на това семейство също е адвокат и му връчва дела. От по-младия остана съвсем малко, тъй като стана жертва на експлозия през войната. Но всеки месец го посещаваме. Тези трима братя са най-добрите му приятели.
За Даниъл, Джо и Дон беше ясно, както и очакваха, че на Фло никак не и е било лесно горе, очите й искряха и устните й леко трепереха.
Явно, Харви също беше забелязал това и каза:
— Ела тук.
Тя се подчини, той взе ръката й в своята и гледайки я в очите, попита:
— Искаш ли да си тръгваме?
Преди тя да има време да отговори, Даниъл се намеси с рязък тон:
— Да си тръгвате ли? Та тя току-що дойде.
Той бързо отиде до нея, хвана я за раменете й я накара да седне на канапето:
— Ти си дошла за сватбата. — Погледна намръщеното й лице и добави: — И двамата сте дошли за сватбата и ще останете за нея. Вие сте мои гости и — той погледна към двамата си сина, — гости на Дон и Джо. Прав ли съм?