— Сигурно съвсем е откачила. И как се стигна до тук, все пак?
— Тя направи сцена в болницата, защото не и позволяваха да стои при Дон и лекарят ме извика настрана и ме помоли да я убедя през следващите няколко дни да идва за по няколко минути, а не да стои с часове, дни или нощи, както тя искаше. Аз отидох и й го казах съвсем спокойно. Но тогава — той въздъхна — тя каза, че аз съм виновен за катастрофата. Аз съм ги бил подвел да се оженят и ако не трябвало да заминат с тази кола точно по това време, всичко това нямало да се случи. Цялата отговорност пада върху мен.
— Слушай, Даниъл, погледни на нещата от тази страна: тя е права, от това, което знам, ти си допринесъл, за да се съберат и да се оженят вчера. Странно, но в известен смисъл тя е права. Намеренията ти са били добри. Да, наистина са били добри. Искал си да спасиш момчето от пълното му обсебване. Ако има обратен едипов комплекс, този случай е точно такъв: Това може би е най-лошият случай, за който съм чувал. Знам и други такива случаи. Не е нещо необикновено. Напротив; но голяма част от него е скрита. Колко жени гледат на снахите си като на мръсници? Създават им неприятности и дори разделят семейството. Познавам една жена, която уреди развод. Да, дори бяха католици. Тя ги раздели, като ги накара да се намразят. След време младите се срещнали на улицата и както той ми разказа, казал на жена си: — „Трябва да съм бил луд, за да я послушам и да я поставя пред теб. Ако можеше да се върнеш, щях да я поставя на мястото й.“ — Така и стана и десет години живяха щастливо. Но всичко свърши по много странен начин, мъжът умря и няма да повярваш, но двете жени живяха години наред заедно като приятелки. Вярваш ли ми? Няма нищо странно в човешката природа. Знаеш ли, част от нещата ги виждам отвътре. — Той спря, силно разтърка с ръка гладко избръснатите си бузи и тихо каза: — Опасявам се, че скоро ще трябва да я отведат. Разбираш ли? Поне за известно време. Тя има нужда от специални грижи. За нейно добро ще бъде.
Даниъл гледаше свещеника. Беше изненадан да чуе изказана на глас мисълта, която беше в ума му от дълго време. Но тогава си казваше, че не е редно да си мислиш, че някой е душевноболен само защото проявява неестествена страст към сина си. Но тази страст не я ли побърка?
— Разбрах, че Дон е зле. Струва ми се, че ще е по-добре, ако всевишният си го прибере…
— Как можахте да го кажете, отче? Дори хирургът, мистър Ричардсън, не се отказа. Искам да кажа, че…
— Знам какво искаш да кажеш: докато има живот, има надежда. Но случайно познавам Фреди Ричардсън. Още от малък познавам семейството. Свързах се с него. Не знаех дали той или някой друг ще се заеме с Дон, но предчувствах, че знае за случая и той каза, че момчето е зле. И мисля, че трябва да приемеш истината. Сигурен съм, че ти ще можеш, но за нея се съмнявам. Преди малко ти ми каза, че се надяваш той отново да проходи, а аз мислех да те разубедя и го направих. Но сега като те гледам, чудя се дали ти дадох най-добрия съвет. Понякога ми се ще да съм по-близо до бога и тогава ще знам как да постъпя при такива обстоятелства.
Даниъл започна да се изправя и когато стъпи на краката си, каза:
— Мисля, че сте достатъчно близо, Отче, толкова близо, колкото всеки друг би могъл да бъде.
— О, не приемай нещата така. Не исках да се изкарам светец или нещо подобно. Не съм безгрешен.
— Знам какво искате да кажете, Отче, аз също ще ви кажа нещо сега. Сигурно го казвам, защото не знам дали съм буден или сънувам, но вие сте най-добрият ми приятел: знаете всичко за мен, и хубаво, и лошо; и мисля, че каквото и да ви кажа, никога няма да се обърнете срещу мен, дори и ако ви кажа, че тази сутрин исках да я унищожа.
— Сигурен съм, че при тези обстоятелства, това е съвсем естествена реакция, но човек трябва да се владее. Да не мислиш, че не съм изпадал в такова положение. — Той се усмихна кисело и каза: — Благодаря ти, Даниъл, че ме нарече приятел. Благодаря ти. Сега трябва да тръгвам, но — тук той размаха пръст срещу Даниъл — но преди да изляза, трябва да те порицая за това, че обиди помощника ми и го прати по дяволите. Тази история трябва да приключи. Аз съм единственият, който може да се възползва от тази привилегия.
Даниъл издаде звук, който би могъл да мине за смях и каза:
— Добре, Отче, да не е посмял да се приближи до мен, защото не мога да го понасям. Днес беше за последен път.
Свещеникът се наклони към него и с усмивка на лицето каза тихо:
— Това, което го е раздразнило най-много е присъствието на чернокожия, който се е осмелил да му каже да си тръгва. Този приятел ми харесва. И какъв глас само! Удоволствие е да го слушаш. А е и много хубав на всичко отгоре. Разбра ли, че вчера е предизвикал вълнение, в добрия смисъл на думата. Да, за голямо учудване в добрия смисъл на думата. Хората се интересуваха за него. Говорел като джентълмен, както се изрази един стар глупак. Хм! Жени! Ама не можем без тях. Сега знам, изповедната ми скоро ще бъде почти празна. Е, да тръгвам. Не мисля, че ще дойдеш довечера на благословение. Мога да те посъветвам да изпиеш две двойни уискита, да си легнеш и да се молиш — ще трябва много да се молиш и сутринта лицето ти ще изглежда малко по-различно. А каква причина ще измислиш, не знам. Оставям това на теб. Довиждане, Даниъл.