— Да, да, ясно ми е.
— Той се възстановява много по-бързо, отколкото предполагахме и винаги изглежда по-добре, когато си при него.
Анет не можа да каже нищо в отговор на това, излезе и отново отиде в стаята на Дон.
Той лежеше със затворени очи без да има представа кой е влязъл, докато тя не взе ръката му. Тогава той каза:
— О, Анет. Какво… какво да правя с нея?
— Не се тревожи, не се тревожи; сестрата ще се погрижи за всичко.
— Тя ме разстройва, скъпа. Нищо не мога да направя. Ужасявам се от мисълта, че може да влезе. Какво ще правя?
— Ще си лежиш и ще си поспиш. Помисли си само, след няколко седмици ще си бъдеш у дома. Искам да кажа в нашия дом. — Тя стисна ръката му между двете си ръце. — Това е всичко, за което живея, да си бъдеш по-скоро в къщи.
— Но как ще се оправиш?
— О, — тя се засмя — ако това е всичко, което те тревожи, не мисли за него в този момент. Как ще се оправя ли? Ще ми помагат. Бих се справила и сама. Ще видиш на какво съм способна.
— Но… но до кога ще продължава това, скъпа?
Тя го погледна. Да, до кога ли? Този въпрос имаше две страни, но тя не знаеше за коя намекваше той.
— Докато продължава — каза тя. — Затвори си очите, скъпи, и поспи. Не искаш да изхвърлят и мен, нали?
Той не отговори, само обърна главата си настрани и лежейки я гледаше. А тя, като държеше ръката му между гърдите си, гледаше него.
2
— Слушай, скъпа. — Даниъл сложи ръката си върху рамото на Анет, докато вървяха от болницата до колата. — Няма никой, който повече от мен да иска той да се върне в къщи. Повярвай ми, скъпа. Ще го пуснат при едно условие: ако обещаем, че за Дон ще се полагат съответните грижи. О, знам, че можеш да вземеш сестра за през деня и за през нощта, но една сестра няма да е достатъчно. Трябва някой да го вдига, да го обръща. Както знаеш, още не може да задържа нуждите си и винаги ще бъде така. После, с уврежданията на черния си дроб и на гръдния кош, той няма сила да се изправя и да ляга. Единствената причина, поради която мистър Ричардсън се съгласи да го пусне е, че изпада в състояние на депресия, главно от това, че не си непрекъснато до него, И не забравяй: не е минало много време, откакто ти свалиха гипса. Не би могла да помагаш на сестрата да го вдига, докато двамата с Джо винаги ще бъдем в къщи. Ако сте у вас, няма да сме под ръка. Това е, което измислихме. Всъщност, идеята е на Джо. Нали знаеш стаята с игрите в съседство до билярдната. Тя е голяма и светла, с два дълги прозореца, от които се вижда градината. После има още една стая, в която преди държахме всички неща за оранжерията. Според Джо стаята за игри може да стане една хубава спалня. Той даже е взел едно легло от горния етаж и каза, че с два матрака горе-долу ще стане на нивото на болничното легло; за да е по-лесно да се повдига пациента. Тогава другата стая може да се използва като дневна. Нали знаеш колко му се отдава да инсталира разни неща — трябваше да стане електротехник — и каза, че може да сложи вътрешен телефон, един от твоята стая до неговата през коридора и още един до моята на горния етаж, така че винаги ще сме под ръка, ако се наложи. Но само ако се наложи.
Тя спря да върви и с чувство на горчивина в гласа каза:
— Ами… майка? Тя никога няма да излезе от стаята му. Никой от лекарите и сестрите няма да са на моя страна. Това е нейната къща.
— Тази къща е моя.
— Да не усложняваме нещата, татко. Няма… няма да мога да го понеса. И така отношенията са много обтегнати. А знаеш и отношението на Дон към нея.
— Знам, знам, скъпа. Но аз ти обещавам, че ще има закони и те ще се спазват. Един от тях ще бъде, че ако тя не си стои на мястото, ти ще можеш да го заведеш у вас. Хайде, скъпа, да опитаме. За доброто на Дон. Приеми така нещата.
— Не. Не мога да ги приема така, татко, защото повечето от нервните му състояния са предизвикани от нея. Не можеш да го отречеш.
— Да, признавам си. Да, да, скъпа. Но в момента не виждам друг изход. Той или трябва да остане там, от където идва, или да се върне в старата си къща, поне временно, както ти казах. По-късно, може би ще има инвалидна количка. Помисли за това. — Той отново сложи ръка на рамото й и каза: — Хайде. Хайде. През цялото време ти беше толкова смела, искам и аз малко да се окуража. Чувствам се толкова зле в момента.
— О, татко, съжалявам.
— Между другото, как вървят нещата у вас?
— О, както обикновено, мама се тревожи и се мъчи да разбере защо всичко това се случи. Татко си е същият, въпреки че само наблюдава отстрани.