Но когато разбра, че това е работа на Джо, той се отърва само с „Как смееш!“. Всичко останало, което смяташе да каже, беше отсечено от начина, по който той й го каза и я накара да замръзне.
— Нищо не можеш да направиш, мамо, — каза той — те са женени; тя му е жена и мястото й е до него. Ще се почувстваш по-добре, ако си признаеш това пред себе си. Всъщност, така ще е по-добре.
Тя остана ако не слисана, то силно изненадана, защото от всички членове на семейството той беше този, който винаги й говореше внимателно и с омиротворителен тон.
Тя излезе навън и леглото остана където си беше.
Но всяка сутрин преди сестрата да застъпи дежурството тя я пресрещаше в хола и й даваше ненужни наставления.
Сестра Прингъл беше жена на средна възраст. От години се грижеше за пациентите в домовете им. Беше си имала работа с жени от типа на Уинифред, затова само се усмихваше и казваше: „Да, мисис Коулсън.“, докато вършеше онова, което си знаеше.
Докато обмисляше инструкциите, които даваше на сестрата, Уинифред закусваше. Нямаше бедствие, което да й попречи на апетита: в действителност колкото по-притеснена беше, толкова повече ядеше. И само когато приключеше с яденето отиваше при сина си. Трябваше да преодолее изкушението да слиза по халат още щом се събуди, тъй като не можеше да понася мисълта, че ще види това момиче толкова близо до него, а дори и да лежи до него.
През изминалите няколко седмици тя прецени, че Анет Алисън се е променила толкова много, че въобще не прилича на тихото, възпитано в манастир момиче, което беше сгодено за нейния син. Като че ли омъжвайки се за него, тя стана зряла жена.
Имаше още нещо, от което трябваше да се въздържа: да целува сина си и да го гали, тъй като от сватбата насам той ненавиждаше нейната близост. Тя не искаше да си признае, че той не понасяше нейната близост доста дълго време преди сватбата.
Тя се примири с подреждането, докато мъжът й и Джо се грижеха за смяната на бельото; но когато разбра, че сестрата няма да къпе Дон, каза на Анет, че тя ще се заеме с това. Отговорът на момичето беше: „Той няма да се съгласи да го мия надолу, значи няма и на теб да позволи.“ Имаше моменти през изминалите пет дни, когато и се искаше да вдигне ръка и да плесне това младо и дръзко лице. Не би могла да каже „красиво“, защото не я смяташе за красива; дори не мислеше, че е хубава.
И така, както обикновено минавайки през хола, тя събираше сили за сутрешното посещение, когато лицето й замръзна щом чу смеха, идващ от стаята на сина й. Когато отвори вратата разбра каква беше причината. Най-малкият й син — тя не можеше да се примири с този факт, но така или иначе той беше неин син — стоеше с гръб към леглото, с широка усмивка на лицето и говореше:
— Давай! Давай, Дон, потупай ме по гърба! Хайде! Маги винаги прави така, когато слушам. Хайде, нали бях послушен? Откакто си тук не съм правил нищо лошо. Хайде!
Нито сестрата, нито Анет се обърнаха, когато тя влезе. Те също се смееха като гледаха как Дон протяга ръка и потупва брат си по гърба с думите:
— И едно от мен за довечера.
— Да, Дон. И довечера ще слушам, ще видиш. Нали знаеш, че утре ще помагам да те вдигнат. Помолих татко, защото той казва, че съм здрав като бик. Аз помогнах на Джо да внесе другото легло. Да, наистина…
— Стивън!
Момчето замълча и докато се изправяше, цялото му тяло се вцепени.
— Да, мамо?
— Качвай се в стаята си!
— Аз… аз току-що слязох, мамо. На Дон… на Дон му е приятно да съм тук; аз го разсмивам.
— Хайде, качвай се в стаята си!
Стивън погледна към Дон, който му кимна и каза:
— Хайде! Ела по-късно! Ще пием заедно кафе с шоколадови бисквити.
— О, с шоколадови бисквити, добре, Дон. — Той стана от леглото на Дон, заобиколи майка си и тръгна към вратата.
Тогава Уинифред се обърна към сестрата и каза:
— Трябва да сте строга с него: той не може да идва и да си заминава когато му скимне; ще го измори.
Тя премести погледа си от сестрата към леглото, като че ли не очакваше отговор от нея; сестрата наистина нищо не каза, но Дон спокойно отговори:
— Той не ме изморява, майко. Приятно ми е да го виждам.
Тя не обърна внимание на думите му и попита:
— Как си? — Вече беше се преместила до горния край на леглото и го гледаше.