Выбрать главу

Меката лунна светлина осветяваше цялата стая. Тя седна на един стол и започна да яде. Когато свърши, облиза пръстите си и внимателно ги избърса с кърпичката си. После се замисли, докато гледаше към градината, където всичко беше заскрежено, сякаш беше паднал сняг.

Въпреки, че рядко й ставаше студено, тя потрепера и плътно уви халата около себе си преди да стане и да тръгне към вратата, за да спре пред нея и да погледне към стаята, която сега беше на Анет. Защо да не влезе сега? Да ги изненада, да разбере какво кроят; поне тя какво крои, защото не можеше да се примири с това, че тя ще лежи нощем до него. Ето защо беше против сестра за през нощта. И то при такова състояние. Отвратително!

Бързо тръгна към другата врата. Веднага я отвори. На прага се спря за малко. Единствената светлина в стаята идваше изпод вратата, водеща към спалнята. Нямаше пречки по пътя й; канапето беше от едната страна. Затвори вратата след себе си; после с протегната напред ръка си проправи път към светлинния лъч на пода, потърси дръжката на вратата и я отвори.

При картината, която се откри пред нея на леглото, тя замръзна.

Онова момиче, онази безсрамница стоеше там чисто гола!

И нейният син, с протегнати ръце беше покрил корема й!

Като чу, че вратата се отваря, Анет бързо се пресегна към халата си, но Уинифред чу синът й да казва:

— Недей! Недей! Остани така!

И момичето, като пусна халата да се свлича от ръката си, остана така.

За Уинифред беше невъзможно да приеме това, което видя: не може да бъде! Не може да бъде! — крещеше нещо вътре в нея. Катастрофата стана в началото на пътя; не е възможно да са… Думите изчезнаха от главата и дълбоко вътре в нея една мисъл се извиваше по спиралата нагоре. И когато стигна до главата й, тя прониза мозъка във всички посоки се пръснаха думи. Тя разбираше значението им, но трудно можеше да им повярва. И извика:

— Мръсна уличница такава! Безсрамница! Ти си бременна и го приписваш на сина ми. Ти долна…

— Престани! — Дон беше подпрял лакти върху леглото и като изправи раменете си върху тях, извика: — Ще млъкнеш ли!

Тя пристъпи пет крачки напред и почти стигна до леглото. Тогава му кресна:

— Никога! Никога! Познавам те. Аз съм твоя майка, помниш ли ме? Ти беше добър, чист, непорочен…

— Непорочен? По дяволите!

— Дон. Дон. Легни си; аз… аз ще се оправя с нея. Анет вече беше се загърнала в халата; но Дон не й обърна внимание и като се повдигаше още малко нагоре, изкрещя със същата сила на майка си:

— Чуй… чуй веднъж завинаги! Това наше дете… е мое. Ние сме заедно от една година, цяла една година. Какво значи заедно? Значи, че го правехме под носа ти. Правехме го. Не би могла и да очакваш нещо друго, нали? Майка й се държи с нея като с непорочна девственица, а ти още се опитваш да ме носиш в пелени. Цяла година сме заедно. Когато това се случи — той отметна главата си назад — не беше станала грешка. Аз го исках. Исках експлозия. Да, чу ли? Експлозия, която да те отнесе от моя живот.

— Дон! Дон! Достатъчно! Престани! Легни си!

— Достатъчно дълго лежах. Трябва да ти кажа това и ще ти го кажа: беше една чудесна година, за мен това беше година на девствениците.

В съзнанието си Уинифред отказваше да признае, че мъжът в леглото беше нейният син. Този мъж говореше мръсотии, също като нейния мъж, но синът й не приличаше на него. Едно беше сигурно: толкова силно беше влюбен в това създание, че искаше да спаси името й. Сега тя му изкрещя:

— Не вярвам на нито една дума! Не можеш да ме измамиш. Ти само я прикриваш.

В далечината се чу блъскане на врата. Трябва да е било вратата в дъното на коридора, тази, която водеше към страничната пристройка, помисли си тя. Да, така беше. Джо. И тогава тя извика:

— Той беше, нали? Джо! Джо беше! Той винаги те е искал. И те водеше тук-там, нали? Дори и след като бяхте сгодени, Джо те возеше в колата. Джо е бил. Казвай, момиче! Кажи истината! Но ти не си честна. Ти си мръсница, долна уличница. Ти си…

Отварянето на вратата и появяването на Джо не прекъсна потока от ругатни, а само го насочи в друга посока и сега тя крещеше на него:

— Караш сина ми да прикрива мръсните ти деяния, нали?

Лицето на Джо се изкриви. За момент той изглеждаше объркан, после попита Дон:

— Какво е това?

Но Уинифред прекъсна сина си, когато той се канеше да му отговори и изкрещя:

— Не питай какво е това! Виж й корема! Но разбира се, че ти знаеш всичко, нали? Такъв негодник като теб да й направи още един!