Докато той се отдалечаваше от Маги, видя Анет да идва от коридора и тя го поздрави:
— Здравейте, Отче. Още ли сте на крак?
— Ами ако не съм, значи че се разхождам насън с дрехите. А ти как си? — Той сложи ръка на рамото й. — Последният път, когато чух за теб, трябваше да лежиш известно време.
— Да, но сега съм добре.
— Сигурна ли си?
— Почти.
— Така ли трябва да се чувстваш?
— Така, Отче.
— Трудно ли ти е?
— Не, наистина не; просто… ами — тя се усмихна — не съм свикнала. — Тя сложи ръката си върху корема и той, съвсем сериозен, каза:
— Знам, че не си, детето ми; но трябва да внимаваш, много е опасно. Прави каквото ти казва докторът. Онзи ден говорих с него, когато се опитваше да разбере какво ми има и не можа и накрая каза: „Ставай, защото повече няма да идвам.“ След това ми каза, че си изморена. И не се учудвам — гласът му отново стана сериозен и той я погали по главата. — Бъди внимателна; той ще иска да види детето си. Знаеш, че е така. — Не продължи по-нататък със „Само това го крепи.“ Тя отговори:
— Да, Отче, знам.
— А знаеш ли, че е твърде възможно отново да постъпи в болница?
— Да, и това го зная, Отче.
— Значи всеки си знае хала, нали? — Гласът му се оживи. — Къде е господарят на къщата?
— Когато го видях за последен път, отиваше към кабинета си.
— Добре, ще се отбия да го видя, а после ще намина и при Дон.
— Той ще се зарадва да ви види, Отче. Много му липсвахте през последните няколко седмици.
— Приятно ми е да го чуя. Хубаво е да липсваш на някого. Ще ти кажа нещо: познавам един човек, на който не липсвам. Той прекара живота си в този амвон, както разбирам. Знаеш кой е той.
— Да, знам, татко. Последните няколко недели в църквата беше доста топло.
Той прихна да се смее.
— Ха, ха, добре казано. Отвори още няколко пещи, нали? Аз да отивам там и да ги охладя. Запомни ли какво ти казах?
— Разбира се, Отче.
Те се разделиха със смях и свещеникът, почуквайки на вратата на кабинета, усмихнат:
— Аз съм! Може ли да вляза?
— О, да, влезте, Отче — викна Даниъл и при влизането на свещеника в стаята, каза: — Не очаквах да ви видя; не знаех, че сте оздравели.
— Изглежда, че всички очакват да ме видят само на погребението ми. Много хора разочаровах, да знаеш. Както и да е, аз съм тук и дадох поръчка на Маги за гореща вода и захар. Добре ли съм постъпил?
Даниъл не отговори на въпроса, само каза:
— Седнете. Елате по-близо до огъня.
Свещеникът седна и се загледа в мигащия изкуствен огън.
— Силно грее; с малко въображение на човек може да му се прииска да разбърка огъня с ръжена. Някой ден и аз ще си взема такова нещо и ще го сложа в спалнята, защото ако щеш вярвай, тази стая е нищо в сравнение с Исландия. Оттам си го докарах. — Той се потупа по гърдите. — След всичко, което се случи, вече ще слагат парно. Твърдението, че студът действа добре на душата и потиска емоциите е вятър работа; повече от всякога хората спят заедно в студени стаи. Както и да е, ти как си?
— О, аз съм добре, Отче. А вие как сте? Откога обикаляте насам-натам?
— О, от три, четири дни. Между другото, извинявай, че го казвам, но Анет не ми харесва. Изглежда поотслабнала и доста изморена. Разбира се, че е нормално в това състояние да се чувства изморена, но не изглежда добре.
— Тревожи се за Дон, както и всички ние.
Вратата се отвори и влезе Маги с поднос, на който имаше гарафа, кана с гореща вода, две чаши и купа с кафява захар. Свещеникът я поздрави с:
— А, ето я утехата за душата! Благодаря ти, Маги. Ако всички бяха като теб! Пак ли ще откажеш да влезеш?
Даниъл погледна въпросително първо единия, после другия, а свещеникът каза съвсем тържествено:
— Предложих й да присъства на покръстването ми, но тя отказа; право в лицето ми. Няма представа какво ще изпусне. Знаеш ли, като малък вярвах, поне майка ми така ме учеше, че ако поне веднъж през живота си се покръстиш, все едно имаш ключ за рая, независимо какво правиш след това, защото никой не може да ти го отнеме. Тогава мислих доста по този въпрос, защото разбрах, че след като имам ключа, мога да си отживея както аз си искам и да имам едно прекрасно бъдеще: къща с маса за билярд, разни други…
— Ужасен човек, нали? — Маги погледна Даниъл, който каза:
— Най-ужасният, който съм срещал. Благодаря. — Той кимна към подноса.
— Когато оправите всичко, обадете се да ви долея — каза Маги. Като чуха това, двамата мъже избухнаха в смях.
Щом останаха отново сами, свещеникът каза:
— Тази Маги и добра жена, а ти не си добър към нея. Знаеш ли това, Даниъл?
— Всичко зависи, Отче, от това какво значи добър. Добър за какво? Добър за кого? Добри един за друг? Или пък не. Както знаеш, през целия си живот, не бяхме добри един към друг.