— И ти попита ли я коя е майка му?
— Да.
— И какъв беше отговорът?
— Верният. Каза ми фамилното й име по съпруг и последния й адрес.
— Предприе ли нещо по-нататък?
— В известна степен, да. Отидох в къщата, но там живееше азиатско семейство, от единайсет години. Бившият собственик, според тях, емигрирал в Австралия.
— Казал ли си му?
— Не.
— Мислиш ли, че е необходимо?
— Раздвоен съм. Като нищо би тръгнал за Австралия да гони дивото. Как бихте постъпили вие, Отче?
— Ще си трая и ще си гледам работата, защото според мен това е нещо съвсем обикновено. А ще ти кажа и друго, от десет души само един е доволен, че се е захванал с търсенето; повечето се срамуват от това, което са открили. Знаеш ли, много е странно това с извънбрачните, изпитват нужда да се хванат за нещо по-голямо от тях, защото обществото ги е лишило от самочувствие. Кого избират за баща, или майка, но в повечето случаи за свой баща? Той никога не е докер или шофьор на автобус или чистач или пък някой, който обслужва тоалетни. О, не, не. Обикновено започват от лекарите като стигат до хирурзите; ако пък са от учителската професия, търсят някой от Оксфорд или Кеймбридж. Съвсем не им е чужда мисълта, че биха могли да са от кралско потекло. Може да се учудиш, но свещеникът представлява кошче за загубени идеали и идоли. Когато едно хубаво момиче с хубава работа и добри осиновители непременно реши да изясни произхода си, то обикновено търси майката и тогава разбира, че майка му е от голямо семейство и то не го иска. Защо? Защото в продължение на години е било на улицата. Не ти разкривам някакви тайни, защото това се случи на сестра ми и зет ми, които си осиновиха дете и даваха мило и драго за него. Момичето вече не беше същото. Остана ли при тези, които я осиновиха? Не; разби сърцата им, защото нейното беше разбито. Но ти ще кажеш, че човек като Джо ще погледне на тези неща по различен начин; той би могъл да понесе такъв удар и да го преживее. Не се заблуждавай. Мъжете са по-критични към майките си от която и да е жена, защото всеки мъж в дъното на душата си иска да знае, че майка му е добра жена. Съпругата може да е уличница, но никога майката. А той като знае, че е незаконороден, до края на живота си носи това чувство за срам. Имам доказателства; това не са празни приказки. Така че, моят съвет е да не си търсиш белята в Австралия или в Тамбукту или където и да е. Това е. — Той промени тона си и протегна ръка към топлината на изкуствения огън. — Толкова ми е удобно, че не ми се става. Но трябва да поговоря с Дон. Би ли ме завел?
Двамата се изправиха. Тогава свещеникът, след кратка пауза, по време на която погледна първо нагоре към тавана, после надолу към добре излъсканите си черни ботуши, каза:
— За последните церемонии. Нали ще ми кажеш, ако нещата рязко се изменят? Твърде рано е да се разпореждам от сега, защото, въпреки че в деветдесет и девет случая от сто настъпва успокоение, но представи си, че неговият случай не е от тях. Не искаме той да се лута, нали? Затова, когато прецениш, че е дошло времето, независимо по кое време на денонощието, ми се обади.
— Добре, Отче. Не би трябвало да се тревожите, защото той е наясно с това. Нали ви казах, единственото нещо, което го крепи, е да види детето си.
По-късно същата вечер Даниъл стоеше в кухнята с лице срещу Маги.
— Какво значение има дали ще бъде тук или при теб?
— За мен има значение, Дан. Това все още е нейната къща. Истината е тази, че присъствието й още се чувства. А ти искаш да се кача при теб. Аз чувствам нещата по друг начин.
— Но това съвсем не е така. Току-що ти казах какво мисли свещеникът: тя няма да се върне скоро, ако изобщо се върне; защо тогава трябва да бъдем заедно само веднъж в седмицата? О, Маги — той я прегърна — имам нужда от теб. За всичко имам нужда от теб. Понякога през деня, дори когато имам най-много работа, ми се иска да зарежа всичко, да отида до телефона и само да чуя гласа ти. Когато се прибирам вечер, искам да дойда право в кухнята и да те прегърна. Това, за което те искам, не е едно единствено нещо: ти си всичко за мен, ти си събеседничка, приятелка, любовница. Да, любовница. Нощно време там горе — той вдигна главата си — се мятам в леглото и знам, че само едно стълбище и един коридор те делят от мен. Слушай, скъпа, ако ти не се качиш горе, ще ми позволиш ли да дойда в твоята стая?
Стоейки в прегръдките му, тя наведе глава докато челото й докосна рамото му и промълви:
— Аз те искам много повече отколкото ти мен, Дан, за всичко, защото и аз, докато лежа си мисля за теб и копнея да изтичам нагоре по стълбите. Да, наистина. Но има нещо в мен, което ме възпира. Имам скрупули за това.