Той я освободи от прегръдките си и отстъпи назад, а на лицето му се появи тъжна усмивка и каза:
— По-рано Уинифред не ме пускаше в стаята си от страх да не би тялото ми да докосне нейното, а сега и ти не искаш да дойдеш, в стаята ми поради същите причини.
— О, не е честно, Дан и ти знаеш това. Изопачаваш нещата. Ще дойда в стаята ти на всяко друго място, но не и тук.
— Добре, не се качвай горе, но нека аз да дойда при теб. Виж, Маги, това може да продължава години; имам предвид тя да остане там, където е. Какво ще правим ние? Всеки да си живее живота ли според теб? И да бъдем заедно само веднъж седмично? Да се любим като по план, за да не пропуснем възможността? Аз нямам нужда от теб по такъв начин. Както ти казах, нужна си ми за всичко: да си седя тихичко при теб, да се лежа спокойно до теб, дори само да знам, че си тук.
Докато стояха и се гледаха един друг в тишината, в хола звънна телефонът и Даниъл каза:
— Кой може да бъде по това време на нощта?
— Ще отида да видя.
Той я отмести встрани и каза:
— Не, не; аз ще отида. — После изтича в хола, вдигна слушалката и каза:
— Ало?
— Даниъл, обажда се Фло.
— Фло! Какво се е случило?
— Нищо лошо дотук; всичко е наред. Имам новина за теб: Харви и аз ще се оженим.
Той замълча, преди да се разсмее:
— Въобще не съм изненадан.
— Може и да не си, но ще стане съвсем бързо. Следващата събота, бих искала да дойдеш.
— Следващата събота ли? Защо толкова бързо? Да не си…?
— Не, не съм бременна; но той има чудесно предложение. И точно навреме, в момент, в който тук няма много работа, поне за него. Предложението е за Канада и естествено той иска да го приеме.
— О, да, разбира се. Радвам се да го чуя, Фло. Но от друга страна ще те загубим. Много ще ми липсвате с Харви. Хареса ми този човек, нали знаеш.
— И на мен. Той, явно от няколко седмици знае за това, поне, че се очаква такова предложение, но не ми е казал, за да не би да се размине. И Даниъл…
— Да, Фло?
— Нали разбираш какво значи това за посещенията при Уини всяка седмица? Трябва да се направи нещо.
— Нищо не мога да направя. Отец Рамшоу се отби тази вечер. Видял я днес и това, което разбрах е, че дори моето име я изкарва от равновесие. Но не се тревожи за това; трябва да ти благодаря за всичко, което направи през изминалите седмици. Както и да е, ще дойда в събота. Ако аз не мога, Джо ще дойде.
— Не бихте ли могли и двамата да дойдете? О, не; сигурно искам твърде много. Разбирам. Ще се радвам да видя един от двама ви. Как е Анет?
— Страхувам се, че в момента не е много добре. Докторът и каза да лежи една седмица. Е, лежа двайсет и четири часа. Между нас казано, ще бъда изненадан, ако издържи, въпреки че се надявам. Между другото, колко време ще бъдете там? За постоянно ли отивате?
— Доколкото знам, да. Но, разбира се, първо ще трябва да видим как ще ни посрещнат. Разбираш ли?
— Да, да, разбирам. Веднъж след като опознаят Харви, сигурен съм, че ще го приемат сърдечно.
— Ако можех и аз да съм толкова сигурна! Няма да бъдем в скъпите хотели, нали знаеш това? Нито пък в клубовете. Винаги съм мислила, че в това отношение постъпва съвсем умно, защото Гери Морли — нали си спомняш оня негов приятел, за когото говорихме — са го изгонили от работническия клуб. Да не повярва човек. А той въобще не прилича на Харви. Предизвикал някаква бъркотия и едва не попаднал в ръцете на полицията. Така че, по отношение на Канада, ще трябва да изчакаме и да видим, нали?
— Ами, пожелавам и на двама ви късмет по света. Ще ми липсвате. На всички ще им липсвате, защото ще ти кажа съвсем честно, двамата с Харви внесохте малко светлина в тази къща през изминалите месеци. А страшно се нуждаехме от това.
— Благодаря ти, Даниъл. Значи до събота. По-добре да дойдеш в петък вечерта, защото в събота започваме от рано.
— Добре, Фло, добре. Лека нощ. Господ да ви благослови.
След като чу новината в кухнята, Маги каза:
— Това е чудесно за двамата. Въпреки всичко се съмнявам, че ще им бъде по-лесно отколкото тук. Направо е ужасно като си помисля, защото това са двама от най-хубавите хора в света. Никога преди това не съм срещала човек като него, с такива обноски. Той е върхът на джентълмените, а го преследват заради цвета. Боже мой! Като си помислиш за боклука наоколо и то на много високо ниво, ти идва да ги заплюеш. Не е необходимо да ги търсиш надалеч, нали? Да вземем бащата на Анет. Той е единственият, който въобще не проговори на Харви. Но той не разговаря и със собствената си дъщеря. Вярно ли е, че иска да се отърве от работата си?
— Не, не; това е само слух. Прекалено е изгодно за него, за да напусне.
— Но е вярно, че се местят, нали?
— Да, доколкото разбирам, е вярно.