Тя стъпи върху едни високи ботуши, ритна ги настрани и продължи да върви, докато стигна следващата врата. Щом влезе в склада за дърва, опипа с ръка наредените в дясно цепеници и се насочи към светлината, проникваща под следващата врата. Постоя малко и се ослуша; после бързо се обърна, опипа горната част на купа от дърва докато си избра едно дълго дърво и като го стисна здраво, тръгна по посока на идващата светлина.
Със свободната си ръка отвори вратата със замах, почти скочи в стаята и замръзна на мястото си.
Уинифред Коулсън огледа кухнята. Беше същата, каквато я виждаше всеки ден години наред: чиста и спретната, както тя настояваше.
Бързо прекоси стаята и стигна до подвижната врата, отвори я и застана с гръб към нея, докато се взираше в слабата светлина на обикновената лампа в отдалечения край на хола.
Колкото и огромна и тежка да беше, тъй като през изминалите месеци тялото и не се беше променило, тя се качи на бегом по стълбите, подмина стаята, която беше нейна и спря пред стаята на мъжа си. Бавно хвана дръжката на вратата, после рязко я отвори и нахлу в стаята, за да замръзне отново на мястото си.
Лампата светеше, но в стаята нямаше никой. Тя видя, че ризата и слиповете му бяха метнати на стола, панталонът му висеше от другата страна на облегалката, а на пода до стола бяха чорапите му. Пристъпи напред като че ли да ги вдигне, но после спря. Не можеше да търпи безпорядъка; тя се прекланяше пред реда: не трябваше да има нищо измачкано, дори носните кърпи се подреждаха една върху друга изгладени в скрина. Стоеше, хванала дървото с две ръце като че ли го претегляше; после се обърна, излезе на площадката и тръгна към стълбището. Но преди да стигне до там някаква мисъл я осени, тя бързо изтича обратно и отвори вратата на спалнята си. Светна лампата, като се надяваше да го намери в леглото си, но и тази стая беше празна и подредена. Всичко си стоеше така, както тя го беше оставила, с изключение на кръглото огледало… Тя го беше разбила на парчета.
В коридора отново се отправи към стълбището; но вместо да хукне надолу, започна да слиза бавно и внимателно, а когато стигна до хола, се обърна по посока на стаята на сина си.
Пред вратата постоя и се ослуша, но като не долови никакъв звук, ръката й хвана дръжката, натисна я и вратата се отвори. Още веднъж тя замръзна на мястото си.
Изненадана, явно, че насреща й не застана Даниъл, тя стоеше с отворена уста и в едната си ръка стискаше дървото на височината на раменете без да си дава сметка за настъпилата тишина и на двете легла в стаята; но това трая само един миг, защото Дон се повдигна на лакти и почти шепнешком възкликна:
— О, господи!
Но Стивън извика високо. Той беше скочил от леглото, стоеше близо до Дон и викаше:
— Махай се, майко! Махай се!
Тя като че ли не го виждаше, докато се придвижваше към леглото, защото погледът й беше прикован върху сина й.
— Къде е той? — попита тя. Задъхвайки се, Дон каза:
— Майко! Майко! Седни!
— Къде е той? Баща ти.
Дон не беше в състояние да отговори, въздухът го задушаваше, но затова Стивън каза:
— Т… татко е в… в кухнята.
— Няма го в кухнята.
Тя все още се беше втренчила в сина си и през цялото време размахваше дървото.
— Там е. Там е, майко. Хайде, излизай! Махни се! Остави Дон на мира!
Съвсем по детски той протегна двете си ръце за да я отблъсне, но в следващия миг пищеше, защото тя беше стоварила дървото върху рамото му. Искаше да уцели главата и посегна отново, но той беше вдигнал ръцете си. Разярена като диво животно, скочи към него и започна да го налага с дървото. И когато той падна на земята и все още се опитваше да пази главата си с ръце, тя го срита и той спря да крещи.
Сега тя се обърна към Дон, който се беше отпуснал назад върху възглавниците с ръце, притиснати към гръдния кош, докато се мъчеше да поеме въздух. Лицето му беше изкривено от болка, а тя се беше надвесила над него, очите й пронизваха неговите и само след миг, който му се стори цяла вечност, тя каза:
— Ти никога не си ме обичал, нали? Никога не си ме обичал.
Той направи усилие да каже нещо, но като разбра, че това е невъзможно, протегна ръка към хапчетата на страничната масичка.