На върха на езика му беше да каже: „Надявам се, че няма.“, но отговори:
— Не знам.
После, като каза „Извинете“, той се обърна и тръгна към регистратурата.
— Може ли да видя мистър Коулсън и мис Доърти?
— Ако изчакате, ще проверя — отговори жената и вдигна слушалката. Малко след това тя му махна с ръка и каза:
— Ако отидете в четвърто отделение, сестра Бел ще ви заведе.
— Благодаря ви.
Сестра Бел го заведе в канцеларията си, покани го да седне и каза:
— Ужасна трагедия. Току-що научих, че са докарали и майка ви.
Той не каза нищо за това и попита:
— Как е баща ми? А мис Доърти?
— Вижте — тя въздъхна — като че ли има слабо подобрение от миналата нощ. И двамата са живи и можем само да се надяваме на най-доброто. Но мисля, че баща ви е в много по-лошо състояние от мис Доърти.
— Може ли да ги видя?
— Да; съвсем за малко и без да разговаряте. — Тя сви рамене. — Не че това ще е от някаква полза.
Когато той застана отстрани до баща си, погледна лицето му, цялото подуто, синьо-черно, почти неузнаваемо. В едната му ноздра имаше тръбичка, в ръката му също и още няколко тръбички, прикрепени към ръката. Изглеждаше по същия начин, както Дон след катастрофата. Искаше да протегне ръка и да му каже: „О, татко. Горкият ми татко“ и думите напираха в него. Стивън беше казал, че тя държала в ръцете си парче дърво. Трябва да е било доста тежко, пък и тя самата тежеше доста, но в безумието си би опустошила всичко дори с четка за зъби.
Когато после застана до леглото на Маги, видя, че очите й бяха отворени и надничаха изпод превръзките около главата и лицето й.
— О, Маги! — каза той високо.
Тя се опита да вдигне ръката си, но изглежда това беше прекалено голямо усилие.
Като я гледаше, той почувства как в гърлото му заседна буца: защо точно Маги трябваше да страда така? А защо не? В известна степен тя беше виновна за страданията на майка му, тъй като тя не би могла да подозира за чувствата на готвачката си към нейния съпруг. Сигурно е така, защото иначе отдавна щеше да ги напусне. Ако тя не беше полудяла, тази сцена в спалнята сигурно би допринесла за това.
В ума му изплува сцената със Стивън, който стоеше в коридора оная сутрин и още не беше влязъл в къщата, когато той го хвана за реверите на палтото и промълви:
— Татко лежеше на земята, Джо, без дрехи. Маги също, и тя без дрехи. Това е лошо, нали? Маги не е трябвало да бъде там без дрехи. Не съм казал на Дон, още спи. И без това новата сестра няма да ме пусне.
Джо леко го беше разтърсил и каза:
— Успокой се, Стивън! Бъди послушно момче! От думите на Пеги разбирам, че си бил много смел като си повикал доктора и линейката. — Не каза нищо за полицията.
— Боли ме главата, Джо, и всичко останало. Боли ме, Джо.
— Качи се горе да се измиеш и след малко ще дойда при теб.
— Но аз се измих, Джо.
— Тогава се измий още веднъж. — Той едва се въздържа да не му изкрещи и с равен глас продължи: — Легни си; така ще ти мине болката. Аз след малко ще дойда. Сега отивай!
— Нали няма да излизаш, Джо?
— Да излизам ли? Какво говориш? Не ставай глупав! Сега се качвай…
Трябваше да прекоси двора на болницата, за да стигне до родилния дом. В един момент се спря в края на градината, като мислеше какво да каже на Анет. По всяка вероятност още не беше чула новината затова той реши да не й казва нищо сега, а по-късно, пък дори и тогава не, освен ако единият от тях умре. Той не мислеше за Маги, все още не мислеше и за Дон. Постоя известно време прав, докато разсъждаваше: четирима души от семейството бяха в тази болница; пет, ако броеше и бебето; а в къщи Дон беше на косъм от смъртта. Единствените оцелели, изглежда, бяха той и Стивън. Какво беше сполетяло семейството?
Когато отговорите на всички въпроси се свеждаха до един — любов, всякаква любов — той се отдръпна от бордюра на градинката и побърза към родилния дом. Странно как се сети за думите на Стивън: „Нали няма да излизаш, Джо?“
Анет седеше изправена на леглото. Тя веднага изрази учудването си:
— Нали трябваше да бъдеш на сватбата?
— О, татко размисли и реши, че е по-добре той да е там. Така че отново се разменихме.
— Но на теб ти се ходеше, Джо!
— Не толкова много. Както и да е, те ще дойдат тази седмица. Ти как се чувстваш?
Той придърпа един стол до леглото, взе ръката й и след малко тя отговори:
— Горе-долу. Казаха, че през нощта съм била неспокойна. Имала съм висока температура. Чувствах се ужасно. Не бях в състояние да им обясня, затова ми дадоха приспивателно. После започнаха кошмарите. О, толкова се радвам, че те виждам, Джо.