— Ти не знаеш, Дон. Само тя знае какво чувства към теб и основната причина, поради която се връща е да те помоли да й простиш. Прости й!
Измина известно време преди Дон да отговори; после с опряна на гърдите брадичка, той промълви:
— Страхувам се, отче.
— От нея ли? Това ли било?
— Не, не. От всичко. Там, където бавно отивам… Всичко. Мислех, че няма да е така, но се страхувам.
— За последното не мисли; господ има грижа за това.
— Има и нещо друго, отче.
— Да?
— Вече… вече го казах на Джо. Искам… искам той да се ожени за Анет. Искам да се грижи за нея. Можете ли да уредите това?
— Не уреждам нищо. И дума да не става. Ако желанието им да бъдат заедно е толкова силно, те ще са заедно без никой да урежда повече нищо в тази къща.
Той се изправи.
— Предполагам знаеш, че сега си в това състояние в резултат на уреждане. Наясно си, че баща ти уреди работата с Анет. О, господи, прости ми!
Той се хвана за челото.
— Не искам да се ядосвам на този етап; твърде съм стар, за да се натоварвам с човешките недостатъци.
Тук той спря, защото за голяма изненада видя, че Дон се усмихваше и нарочно го попита с по-строг глас:
— Какво смешно има? Знаеш ли колко ми е напрегнато? Да не мислиш, че си единственият?
— Отче, винаги сте вършили добрини за мен. Знаете ли, винаги съм си мислел, че не е трябвало да ставате свещеник; щяхте да извършите много повече добри дела в истинския живот, на сцената.
— За твое сведение, момче, аз съм на сцената. Какво мислиш че е службата на свещеника, ако не сцена и всеки от нас играе роля…?
Свещеникът не се доизказа, главата му клюмна и той промълви:
— Не исках да кажа това. — После брадичката му рязко отскочи напред и той продължи. — Не. Не можеш да заблудиш бога. Той вижда тази сцена отгоре и наблюдава актьорите си. Като добър продуцент Той ни е избрал. И не се занимава с режисурата; оставил е това на всеки от нас и на някои им е по-трудно да играят отколкото на други. Ще ти кажа нещо. — Той сложи двете си ръце на леглото, наведе се съвсем близо до лицето на Дон и повтори почти шепнешком: — Ще ти кажа — знаеш ли какъв искам да бъда, ако не бях свещеник?
— Психиатър ли?
— Психиатър? Не! Клоун, най-обикновен клоун. Не фокусник; нали знаеш, един от ония умните глупаци; просто най-обикновен клоун. И бих искал да играя само пред деца под седем години, защото точно тогава те започват да разсъждават, а това прогонва чудесата. Замислял ли си се понякога за това? Само децата са надарени да измислят чудеса, но толкова бързо изгубват тази дарба, толкова бързо. — Той въздъхна, изправи се и каза с променен глас: — Знаеш ли какво? Действаш ми лошо. Ти си също като Джо. Той е от хората, които ще те накарат да се изповядваш всеки път, щом заговориш с тях. — Той се разсмя и гласът му омекна: — Лека нощ, сине и господ да е неизменно с теб.
Като каза това, той излезе. Дон облегна главата си назад и каза:
— Да, господ да е неизменно с мен.
Джо видя свещеника в хола и каза:
— Елате, отче; приготвил съм ви нещо за пиене.
— Не се изненадвай, Джо, но ще ти откажа. Трябва да посетя още двама души, а наближава време за лягане. Погрижи се да изпие хапчетата рано. Знаеш ли, той… той мисли, че тя се е върнала и го чака.
— Да, отче. Преди малко ми хрумна това и мисля, че е прав.
— Е, недей така, Джо. Ти поне разсъждаваш трезво.
— Това значи ли, отче, че ако си здравомислещ си абсолютно безчувствен?
— Ни най-малко, ни най-малко. Знаеш какво искам да кажа.
— Харви усети нещо, отче. Не знаеше какво точно. Той не е бил толкова често в къщата, но каза: „Не мога да повярвам, че я няма. Имам чувството, че все още е горе по някакъв неописуем начин. Просто не знам.“
— Като съдим по културата им, те са по-близо до земята отколкото нас.
— Или до боговете.
— О, Джо, да не се захващаме с теология по това време на нощта и в това състояние. Въпреки всичко знам какво имаш предвид и независимо, че се съмнявам в това, което всички говорят, нека да ти кажа, че за мен тя също е тук. Съществуват повече неща на земята и на небето отколкото този свят може да си представи. Още нещо и тръгвам. Кога най-скоро ще се върне Анет? Защото той иска да види детето и е съвсем прав.
— Още няколко дни, отче.
— Да, несъмнено, той ще издържи. Ще се отбия утре сутринта към осем за светото причастие. Няма да ти навреди, ако и ти го вземеш. С една цена двама души.
— Купувам, отче. Лека нощ.
— Лека нощ, Джо.
10
Дон взе светото причастие следващата сутрин, но майка му остана с него.
Погребаха я в сряда и всички видяха колко малко приятели дойдоха на погребението. Нали беше полудяла и се беше опитала да убие мъжа си и другите членове на семейството! Освен Джо, Фло и Харви, можеха да се преброят още двайсетина души, половината от които бяха работници на Даниъл. Освен Джо, Харви и Фло, никой друг не се върна после в къщата.