— Аз също — каза Шии.
Брандън зае своето място пред клавиатурата. Пръстите му трепереха от нетърпение, докато пишеше: „Какви бяха последните изследвания на доктор Хорас Куентин?“
Мур се беше върнал с бутилката и чашите, когато отговорът се появи, този път на бяла хартия. Отговорът беше дълъг и по-голямата част се състоеше от справки за научни изследвания в списания от преди двадесет години. Мур го прочете.
— Не съм физик, но ми се струва, че той е проявявал интерес към оптиката.
Брандън нетърпеливо поклати глава.
— Но всичко това е публикувано. Трябва ни нещо, което все още не е бил публикувал.
— Няма да успеем да открием нищо за това.
— Застрахователната компания е открила.
— Така е само според твоята теория.
Брандън потриваше брадичката си с несигурна ръка.
— Нека да зададем на Мултивак още един въпрос.
Той отново седна и написа: „Дай ми имената и телефонния номер на живите колеги на доктор Хорас Куентин от тези, с които е работил в университетския факултет.“
— Откъде знаеш, че е работел в университетски факултет? — попита Мур.
— Ако не е, Мултивак ще ни каже.
Листчето се подаде. То съдържаше само едно име.
— Да не би да възнамеряваш да се обадиш на човека? — попита отново Мур.
— Точно това възнамерявам да направя — отговори му Брандън. — Отис Фитцсаймън, с детройтски телефонен номер. Уорън, може ли…
— Заповядай, Марк. Това още е част от играта.
Брандън набра номера на телефонния апарат на Фитцсаймън. Отговори женски глас. Брандън попита за доктор Фитцсаймън и имаше малка пауза.
След това слаб глас каза: „Здравейте.“ Той звучеше стар.
— Доктор Фитцсаймън — започна Марк, — аз представям Транскосмическата застрахователна компания по въпроса за доктор Хорас Куентин…
— За бога, Марк — прошепна Мур, но Брандън повдигна възпиращо ръката си.
Настъпи толкова дълга пауза, че беше напълно възможно връзката да се е разпаднала, когато изведнъж старият глас каза:
— Отново? След всичките тези години?
Брандън щракна с пръсти в жест на триумф. Но продължи спокойно, почти нагло:
— Все още се опитваме да разберем, докторе, дали си спомняте повече подробности за това, което доктор Куентин вероятно е носил със себе си на последното пътуване, което е имало връзка с неговото последно непубликувано откритие.
— Казах ви, че не знам — имаше нотки на нетърпение в гласа. — Не искам повече да ме търсите по този въпрос. Не знам дали изобщо е имало нещо. Беше споменал за нещо, но той винаги подхвърляше някоя и друга от своите идеи.
— За каква идея става въпрос, господине?
— Казвам ви, че не знам. Той спомена едно име веднъж и аз ви го казах. Не мисля, че е нещо значително.
— Това име не присъства в нашите доклади, господине.
— А би трябвало. Ъ, как беше това име? Оптикон, точно така.
— С „П“?
— С „П“ или „Б“. Не ме интересува. Сега, моля, не искам отново да ме безпокоите за това. Дочуване — той все още мърмореше раздразнено, когато линията прекъсна.
Брандън беше доволен.
— Марк, това беше най-глупавото нещо, което можеше да направиш — каза Мур. — Да ползваш фалшива самоличност по телефона е незаконно. Ако пожелае да ти създаде неприятности…
— Защо да иска такова нещо? Той вече е забравил за това обаждане. Не разбираш ли, Уорън? Транскосмическата компания го е разпитвала за това. Непрекъснато повтаряше, че ни е казал това и преди.
— Добре. Ти разбра само толкова. Какво още знаеш?
— Знаем — каза Брандън, — че тази идея на Куентин не е била само идея, а е съществувала и се е наричала оптикон.
— Фитцсаймън не звучеше много убедително за това. Но дори и така да е, тъй като вече знаехме, че той е специалист в оптиката, име като оптикон не ни помага много.
— Транскосмическата застрахователна компания също търси оптикона или документите, свързани с него. Може би Куентин е държал подробностите в главата си, а е носил само модел на инструмента. Все пак Шии каза, че събират само метални предмети. Прав ли съм?
— Имаше много метални неща в купчината — съгласи се Шии.
— Биха оставили това в Космоса, ако търсеха документи. Така че това, което ни трябва, е инструмент, който да може да бъде наречен оптикон.
— Дори ако всичките ти теории бяха верни, Марк, и ние търсехме оптикон, търсенето вече е напълно безполезно — глухо каза Мур. — Съмнявам се, че повече от десет процента от отломъците са останали в орбитата на Веста. Скоростта, с която можеш да се откъснеш от орбитата на Веста е минимална. Просто имахме късмет с тласъка, посоката и скоростта, която вкараха нашата част от разбития кораб в нейната орбита. Всичко останало е изчезнало, разпръснало се е в цялата Слънчева система, във всяка възможна орбита около Слънцето.