— Ще паднат ли пари? — намеси се сухо Шии.
— Много, ако някой успее да разбере как действа.
— Тогава няма да занесем това на Транскосмическата застрахователна компания. Първо ще посетим някой адвокат. След като подписахме, че се отказваме от правата си върху кораба, тези неща включват ли се или не? Ти вече си притежавал тези неща, преди да подпишеш документите. И в тази линия, важат ли изобщо документите, след като не сме знаели какво подписваме? Това може да се сметне за измама.
— Ако става въпрос — каза Мур, — не знам дали е редно някоя частна компания да притежава нещо такова. Ще трябва да проверим в някоя правителствена агенция. Ако в това има някакви пари…
Но Брандън удари с юмруци но коленете си.
— По дяволите парите, Уорън. Искам да кажа, ще взема всичките пари, които биха ми предложили, но не това е важното. Отново ще бъдем известни, момчета, известни! Представете си историята. Невероятно съкровище изгубено в Космоса. Огромна корпорация претърсва Космоса, за да го намери, а през цялото това време ние, забравените, сме го притежавали. И тогава, на двадесетата годишнина от първоначалната загуба, ние отново го откриваме. Ако нещата потръгнат, ако аноптиката се превърне в нова, голяма научна технология, никога няма да ни забравят.
Мур първо леко се усмихна, след това започна да се смее.
— Точно така. Направи го, Марк. Направи точно това, което беше решил да направиш. Спаси ни от това, да бъдем обречени на забвение.
— Всички го направихме — каза Брандън. — Майк Шии ни насочи с началната основна информация. Аз развих теорията, а у теб беше инструментът.
— Добре. Късно е, съпругата ми скоро ще се върне, така че нека да задействаме нещата. Мултивак ще ни каже коя агенция ще е най-подходяща и кой…
— Не, не — каза Брандън. — Първо ритуалът. Заключителният тост по случай годишнината, моля, но със съответните промени. Не си ли съгласен, Уорън? — Той му подаде все още пълната до половина бутилка с Джаброва вода.
Мур внимателно напълни всяка една от трите малки чашки точно до ръба.
— Господа — каза той тържествено, — наздравица. — И тримата вдигнаха едновременно чашите. — Господа, предавам ви сувенирите от „Сребърната кралица“, които вече не притежаваме.