— Дали си голям вратар, ще видим после — забеляза проф. Кънчо. — А сега да проверим дали си умен, защото на нас не ни трябват глупави играчи, нали?
— Не — каза Льонка и се засмя. — Не ни трябват.
— Защо се хилиш, бе? — попита Влади.
— Така — отвърна Льонка Пантерата и се засмя.
— Добре. Кажи сега, коя е най-високата планина в света?
— Чонгмолунгма — отвърна без колебание Льонка.
— Коя е третата планета на слънчевата система? — попита Йогата, уверен, че този смехурко няма да отговори на този космически въпрос, но Льонка мигновено отвърна:
— Земята.
Журито се вгледа по-внимателно в кандидата. Последва друг въпрос:
— Кой е най-великият футболист на всички времена?
— Лев Яшин.
— Не е вярно! — провикна се Митко Пеле. — Най-великият футболист на всички времена е Пеле от Рио де Жанейро!
Льонка Пантерата се ухили:
— Да, ама Лев Яшин е вратар, аз също съм вратар и затова Лев Яшин е най-великият играч на всички времена.
Митко Пеле не възрази, засрамен.
— Колко конски сили има Москвич 412? — попита внезапно Влади Моторетката.
— Москвич 412 има 55 конски сили, Волгата — 72, Фиат — 125, Фолксваген — 45 — изпя, без да му мигне окото, Льонка Пантерата.
Журито, онемяло, слушаше отличните знания на кандидата, които, честна дума, бяха предостатъчни за национален футболист. Проф. Кънчо заяви, че №17 е издържал първия кръг по умност и да чака вън. Льонка скочи на стъпалата, лек и гъвкав, й застана срещу фъстъка с млечните зъби.
Селекцията продължи. Кандидатите безпощадно отпадаха…
Докато в Бункера остана последният: №49!
Този кандидат беше много живописен: едър, набит, с червени гащета и фанелка. Носеше футболни обувки, а на главата си — жокейско шапче с надпис ТОТО. Фигурата му имаше всичките белези на оживена спортна дейност: цицини по челото, синини по ръцете, рани по коленете. А веждите му бяха вдигнати нагоре и му придаваха вид на учудено глупаче. (Виж рис. 11)6
— Име и презиме? — попита проф. Кънчо.
№49 се приближи лениво до журито, сякаш му правеше огромна услуга, че изобщо се явява на изпита.
— Тото Тотото — отвърна небрежно той.
— Свидетелство?
— Немам.
— Че как така?
— Така! Аз не ходя на училище.
— Защо? — запита все по-учуден председателят на журито.
— Защото не ми се учи… Аз съм футболист, а не зубрашка коза като вас.
Влади веднага скочи и протегна юмруци.
— Ей, да не обиждаш, че знаеш ли?
— Какво да знам?
— Като ти фрасна една по китарата, ще видиш какво?
— Фрасни, де!
Влади замахна, но преди да разбере какво става, той получи удар под брадата и се намери на пода.
— Стига! — извика проф. Кънчо.
Влади се овладя, треперящ от гняв, но Тото Тотото не мирясваше:
— Вие сте баби, а не футболисти! Само кълвете за шестици: зуб, зуб, зуб!, а един гол не можете да вкарате! Ако искате да имате най-силния отбор на света, требва да ме вземете мене, а после ще ви доведа и други, все като мене!
Предложението беше съблазнително. Та как да не искат да имат най-силния отбор на света? Но чак с хора без свидетелства!… Проф. Кънчо попита:
— Къде си играл досега?
— В СТРАХИЛ ВОЙВОДА, ОКЕАН, УРАГАН, КОСМОС…
— Защо ги напусна?
— Защото не ми купуват ковбойски колан.
— Защо не ти го купят родителите ти?
— Защото са разведени и аз живея у вуйчо.
Отговорът натъжи журито. Та има ли нещо по-страшно от това, да си нямаш татко и майка? Проф. Кънчо се посъветва полугласно с членовете на журито:
— Да го приемем, а? Хем ще го превъзпитаме…
Влади Моторетката, който още чувствуваше удара под брадата, промърмори:
— Добре, ама нека преди това му зададем въпроси за умност, защото иначе не е честно пред другите!
— Не виждаш ли, че е тъп като галош? — забеляза Йогата. — Сигурно не знае и да чете.
— Да опитаме! — каза проф. Кънчо.
Опитаха. Дадоха на Тото Тотото вестник „Септемврийче“ и му предложиха да прочете заглавието. Той бавно засрича: „Се-трен-вий-че!“, след което гордо изгледа журито, сякаш бе прочел „Война и мир“.
— Бел. ventcis