Но момчето с китайските очи не се обиди и заговори на някакъв странен език:
— Аз пълно отличник.
Проф. Кънчо се взря в свидетелството, откри, че то е на чужд език, и прочете:
Дойче фолксшуле — Берлин
— Ама ти дойчо ли си? — попита той.
Момчето бавно отговори, като търкаляше „ръто“ зад езика.
— Аз герман-булгар-еврей-француз, нарича се Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, родих в Берлин и свидетелство има само единиц. В наш Германия всичко наопак, единиц отличник, петиц слаб. Разбира?
Проф. Кънчо не разбра много-много и за да не се изложи, попита:
— Значи говориш немски, а?
— Уха! — каза на чист български гостът и продължи: — Аз говори немски, френски, еврейски, английски, италиански и сега бърз учи български.
— В Мюнхен бил ли си?
— Уха! — отвърна пак на български момчето.
— А футбол знаеш ли да играеш?
— Уха!
— Какво играеш?
— Бие дузп.
— Хм… Какво е гол от засада?
— Гол от засад е, кога стреляш във врата зад отзад на защита. Това е голем престъпникление и срамотност.
— Ами знаеш ли кой е най-големият революционер на България?
Новият кандидат отвърна без колебание:
— Митко Бомба от „Всеки километър“.
— Е, добре — каза проф. Кънчо, — ела да видим сега дали наистина умееш да играеш футбол. Ще биеш десет дузпи.
Льонка Пантерата застана на вратата, а Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, както си беше по жълти пантофки, се засили и — бум! — топката влезе в левия ъгъл. Втората топка попадна в ръцете на вратаря. Третата се превърна в гол въпреки рискования плонж на Льонката. Четвъртата също… И така до края — гръмотевични удари във вратата, главозамайващи пантерски скокове на Льонката. Резултат: от десет дузпи — пет гола — почетен резултат и за двамата. (Подозирам, че Льонка нарочно е пуснал головете, за да помогне на своя приятел да влезе в РЕДУТ, но както и да е).
— Не е лошо — каза проф. Кънчо и като изпревари Митко Пеле, който искаше да зададе своя въпрос, кой е най-големият футболист на всички времена, бързо добави: — Приемаме те за член на ННФК РЕДУТ.
Влади Моторетката зашепна в ухото му:
— Внимавай, че като играем в Германия, тоя германец може да ни вкара автогол.
Проф. Кънчо се вгледа в лицето на новия редутабъл: то изглеждаше честно, но все пак…
— Слушай, Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, в Мюнхен да не си посмял да бъдеш пета колона и да ни вкараш автогол, че знаеш ли какво става тогава? Я се закълни, че до мача с ГФР оставаш българин!
Момчето вдигна десница и тържествено произнесе:
— Аз, Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, който досега бил герман-булгар-еврей-француз, дава клетка…
— Клетва! — поправи го проф. Кънчо.
— … дава клетва, че сега до край на мой животно…
— Живот, бе!
— … до край на мой живот и мач с Германски федерален републик аз остава булгарин и не вкарва автогол на мой роден стобор…
— Отбор!
— … отбор! И вкарва автогол само на германци!
— Хубаво! — каза проф. Кънчо. — Само че не можеш ли да си посъкратиш малко името? Много е дълго. Докато ти викна по стадиона да стреляш във вратата, топката може да влезе в нашата врата.
— Баба Зора мене вика Дани Сладкото.
Редутаблите смръщиха лица, сякаш бяха погълнали двойна доза рициново масло.
— Дани Сладкото? — провикна се Влади. — Пфу! Ние ще ти казваме Дани, Дани Берлински, искаш ли?
И тъй Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, наричан от баба си Дани Сладкото и преименуван на бърза ръка на Дани Берлински, стана седмият член на ННФК РЕДУТ, а с Андреа — осмият.
И понеже време за губене нямаше, мигновено го наобиколиха и го бомбардираха с въпроси, свързани с германския футбол.
Дани Берлински отговаряше обстойно и компетентно. Сведенията, които даде за кината, филмите и цирковете, както и за магазините за играчки, където се продават роботи, се оказаха от значение за познаване психологията на германския отбор. Важни бяха и данните за надморската височина на Мюнхен, за реката Изар, която тече през града, за вечно заснежените Алпи, които го заобикалят и създават ту студен, ту топъл климат, та мюнхенци ходят ту с палта, ту с ризи… Най-ценни бяха тайните, които Дани издаде за футболната игра на западногерманците, главният белег на която бе мъжествеността.
Това бе достатъчно.
2.
Първи тренировки и първи жертви