Пет секунди по-късно в „Океана на бурите“ закипяха страхотни тренировки, насочени преди всичко към създаването на мъжественост у редутаблите. За да имате представа за характера на тия тренировки, ще дам няколко примера.
Влади Моторетката и Тото Тотото се втурваха с всички сили един срещу друг като побеснели овни и се сблъскваха с такъв трясък, че цяла минута не можеха да дойдат на себе си.
Льонка Пантерата се просваше на земята пред вратата, другите плонжираха върху него, докато образуваха могила от тела, а той долу започнеше да издъхва.
Дани Берлински се спускаше устремно към вратата, за да бие дузпа, някой му подлагаше крак и той се търкулваше през глава чак до голлинията.
Правеха стена от тела и проф. Кънчо риташе топката срещу нея само от едни метър разстояние, без някой да се прикрие с ръце.
Гошо Йогата се юрваше към дирека на вратата и се удряше в него, докато очилата паднеха на земята.
Щипеха се взаимно до посиняване, ритаха се под коленете, боцкаха се с топлийки, дращеха се по лицата… И тъй нататък, и тъй нататък, часове наред…
Два инцидента смутиха тия мъжествени тренировки.
За първия бе виновен Митко Пеле. В момент на стремителна атака той препречи пътя на Влади и като не успя да го спре с позволени средства, самоотвержено легна пред краката му. Но можеш ли да спреш Влади безнаказано? И Митко Пеле получи такъв зашеметяващ удар по физиономията, че няколко секунди лежа неподвижен под небе от златни звезди. После бавно се изправи и замаяно се огледа, питайки се дали да зареве или не. Отвори уста и опипа зъбите си: един долен резец се клатеше. Това бе достатъчно: половин-защитникът №6 не издържа психически и заплака с не съвсем мъжествени сълзи.
Спряха играта. Към ранения изтича санитарката Андреа, но като видя клатещия се зъб, едва не припадна.
— Хайде, подвържем го! — предложи Дани Берлински.
Тъй като трудно се превързва вътрешността на уста, проф. Кънчо без много церемонии хвана зъбчето с два пръста и го изтръгна. Той бе правил това неведнъж както със себе си, така и с Митко и имаше опит.
Контузеният порева още малко, а проф. Кънчо го утеши с думите, че с махането на този бебешки зъб той бързо се приближава към тъй желаната мъжественост. В отговор Митко Пеле се примоли:
— Дайте ми малко допинг! За да мога да играя пак!
— Никакъв допинг! — отвърна строго проф. Кънчо. — Изжабуркай си устата с вода и си почини на скамейката на жертвите.
Така половин-защитникът №6 стана първа жертва на волята за победа. Допинг не получи.
Вторият инцидент предизвика Тото Тотото. В разгара на едно нападение той неочаквано седна на земята, погледна към залязващото слънце и рече:
— А сега ме заведете на кино!
Редутаблите бяха толкова потресени от това нарушение на дисциплината, че чак проф. Кънчо запелтечи:
— Ама ка-ак тъй! Нали ти ку-купихме вече сладолед?
— Сладоледът си е сладолед, а киното — кино! Имаме си договор, нали? Аз ще вкарвам голове, а вие ще ме водите да гледам ковбойски филми.
— Ще те водим — каза проф. Кънчо, — но не сега, защото сега парите ни трябват за обувки и кърпи за бърсане на пот.
— Виж какво, капитане! — Тото Тотото презрително кривна шапчето с надпис ТОТО. — Ако днес не ме заведете на кино, аз си отивам за вечни времена в друг отбор и ще ви вкарвам по дванайсет гола на мач!
Обърна се и си тръгна.
И кой знае, може би този път щеше да си отиде наистина, ако иззад оградата не бе долетял сигналът: „Да громим неуморно, другари!“
Всички се вкамениха. Кой ли е открил тъй бързо свръхтайното място на „Океана на бурите“? Льонка се промуши в листака, погледна, прошепна „Наш“ и се ухили.
Отдъхнаха си. Проф. Кънчо отвори тайния вход на стадиона. Там стоях аз.
Никой не попита как съм разбрал, че са тук, и това бе естествено, защото аз като автор на книга за тях знаех всеки миг къде са.
Редутаблите ми се зарадваха. Митко Пеле престана да хленчи. Тото не си отиде. А аз седнах върху сгурията и хвърлих поглед наоколо.
— Чудесен стадион си имате! — рекох.
— Казва се „Океана на бурите“! — отвърна проф. Кънчо гордо. — Като на Луната.
— Грандиозно! А вие сте РЕДУТ!
— Да — отвърна капитанът и пак не попита откъде съм научил това.
— Е, как върви?
Проф. Кънчо набързо ме постави в течение на нещата.
— А знаете ли — казах, — че подир вас върви цяла хайка? Квартала е обърнала да ви търси! Едно момче с черни очи, леля Гица, другарят Антон Антонов, полковник о.з. Храбров и даже старшина Марко… Какво сте забъркали пак?