Но докато тренировките вървяха отлично, фондът застрашително изоставаше. Ето защо на осмия ден проф. Кънчо свика общо събрание с една точка в дневния ред: „Пари!“
Седяха на сгурията, гледаха краката си и въздишаха. С изключение на Тото Тотото, който имаше футболни обувки, всички бяха обути било в гуменки, било в сандали, а Дани Берлински носеше германските си лачени пантофи.
— Пари! — сърцераздирателно продума проф. Кънчо.
— Дайте ми пари и аз ще победя всички отбори! — заяви Йогата.
Всички го изгледаха с удивление и той побърза да поясни:
— Това го е казал Наполеон, когато тръгнал да запали Москва.
— Да, ама пак яде бой от Съветския съюз като във филма „Война и мир“! — забеляза Тото, с което доказа, че не гледа само ковбойски филми.
— Колко имаме в касата? — попита проф. Кънчо.
Льонка Пантерата, който освен вратар беше и касиер, извади бележника си и прочете:
| Общ приход в касата | 11,58 лв. |
|---|---|
| Разходи: | |
| а) за 7 сладоледа на Тото Тотото | 1,40 |
| б) за 2 билета за кино на Тото Тотото | 0,60 |
| в) за 6 билета за лифт на Тото Тотото | 1,80 |
| г) за 11 возенета с асансьор на Тото Тотото в кооперация „Лале“ | 0,11 |
| Всичко разходи | 3,91 лв. |
| В касата остават | 7,67 лв. |
Като прочете последната цифра, Льонка се засмя.
— Защо се хилиш пак? — мрачно попита Влади.
— Защото имаме вече пари да си купим една обувка. В ЦУМ един чифт детски футболни обувки струва петнайсет лева.
— Петнайсет лева! — възкликна проф. Кънчо. — Ние сме седем. Седем по петнайсет прави сто и пет. Сто и пет лева! Откъде ще ги вземем?
Въпросът беше повече от тревожен. Наистина — откъде?
— Знам откъде! — обади се Тото, като повдигна глуповато дъгообразните си вежди. Помълча и важно добави: — От Народната банка. Като в снощния филм. Помните ли? Ще си сложим маски на лицето, ще влезем с пищови, ще извикаме „горе ръцете!“ на касиера и ще си вземем сто и пет лева и още петнайсет лева за сандали за мене.
Ледено мълчание посрещна предложението. Проф. Кънчо кихна и каза:
— Виж какво, Тото, правя ти първо предупреждение. Ако още веднъж предложиш да ограбим Народната банка, ще те изгоним от РЕДУТ. Ние сме футболисти, а не гангстери.
Тото повдигна рамене:
— Добре тогава, щом като ви треперят гащите, играйте си без обувки!
— И без обувки ще играем и ще победим! — рече проф. Кънчо. — Като във „Война и мир“, дето партизаните пердашиха Наполеон хем с цървули. И даже…
Откъм оградата долетя подозрителен шум. Обърнаха се. И едва успяха да зърнат някаква сянка, която се измъкваше през зеления плет. Хукнаха подире й, но тя изчезна сред дърветата.
— Кой беше? — попита проф. Кънчо.
— Сигурно пловдивският индианец — отвърна Влади.
— Не! — каза Йогата. — Беше Млечния зъб.
— Какво ли се мотае насам? Сигурно пак иска да влезе в РЕДУТ! Ама на куково лято!
— Трябва да си имаме часовойникар — предложи Дани Берлински.
— Часовой! — поправи го проф. Кънчо. — Митко, иди и пази!
Ужасно огорчен, че пак го отстраняват от тъй важното събрание, Митко Пеле провлачи крака към храстите, за да бди. Но кой знае защо, много му се спеше и непрекъснато се прозяваше…
Обсъждането на точка „Пари!“ продължи. Направени бяха разни предложения за снабдяване с финанси, като например Йогата да заложи своя телескоп, но те отпаднаха. Остана само един изход и проф. Кънчо го изрази гласно:
— Йога, ще трябва да дадеш представление. Заедно с мистер Сенко. Ще направим такава циркова реклама, че ще дойдат триста деца. Триста по петдесет стотинки прави сто и петдесет лева. Ще имаме за обувки, ще имаме и за кърпи за бърсане на пот.
Йогата важно издуха очилата си:
— Не! Аз не съм циркаджия! Аз съм метафизик!
— Добре де! — съгласи се проф. Кънчо. — В рекламата ще пишем, че ще правиш научна метафизическа демонстрация. И ще пишем още, че ще превърнеш човек в маймуна. Искаш ли?
Възможността да направи метафизическа демонстрация заедно с мистер Сенко извънредно много поблазни Йогата. Освен това и сто и петдесет левчета!…
— Но аз не съм напълно готов с магията за превръщане на човек в маймуна — каза колебливо той. — Не знам дали ще стане.