Йогата ловко вдигна кръстосаните си крака към гърдите, пъхна ръце под тях и пипна бузите си. Нови ръкопляскания. Йогата се поклони.
— А сега — каза проф. Кънчо — ще видите най-трудното упражнение на Хата йога, което могат да правят само седем йоги в света. Сиршазана или стойка на глава? Маестро!
Йогата се наведе над черджето, положи длани върху него и опря глава на тях. Сетне вдигна крака, мъчейки се да ги изправи в отвесно положение. Но неуспял да ги изопне докрай, той неловко ги отпусна на земята.
Публиката зашумоля. Смутен, Йогата повтори: засили се и изхвърли долната част на тялото си във въздуха, след което тежко тупна върху черджето. Сред публиката се чу изкискване.
— Тишина! — провикна се проф. Кънчо.
Преди да пристъпи към третия опит, Йогата прошепна на своя чирак:
— Ей, Митко, дръж ме бе, какво зяпаш?
В отговор асистентът само се прозя, а Йогата, който решително се бе изхвърлил нагоре, още по-решително се пльосна на земята.
Сред публиката избухна смях. Някой извика:
— Ей, Йога, ще си счупиш тиквата, бе!
— Той не е никакъв йога! — обади се друг. — Той лъже!
Пак кикот и един подигравателен глас:
— Парите! Върнете ни парите!
— И яйцата! — подкрепиха го други гласове. — Яйцата ни върнете!
Дворът се затресе от смях, крясъци и свирукания. Йогата стоеше смутен, с изхлузени до края на носа очила. Само чиракът-магьосник се прозяваше неудържимо и не обръщаше внимание на нищо.
— Скъпи гости! — извика проф. Кънчо. — Чуйте ме! Не винаги демонстрациите по метафизика успяват от първи път. Имайте търпение…
В този момент прозвуча оня вик, който сложи началото на края:
— Нека направи магията с маймуната!
Това подействува като кибрит над варел бензин. Публиката пламна:
— Даа! — закрещяха отвсякъде. — Магията с маймуната! Маймуната!
И заскандираха, пляскайки с ръце:
— Май-му-на-та! Май-му-на-та!
Единствено негърчето с къдравата коса не пляскаше, едва сдържайки онова нещо, което се мъчеше да изскочи изпод коленете му.
— Добре! — извика проф. Кънчо. — По желание на публиката ние пристъпваме към опита с маймуната. Маестро, моля!
Замаян и уплашен, Йогата се впусна в рискования опит с чувството, че в тази обстановка на неверие едва ли ще се получи нещо. Той свали кукумявката и черепа от сандъците, вдигна капаците и направи тайнствен знак с магическата пръчка.
— Моля, двама свидетели да дойдат и проверят дали в тия сандъци А и Б има двойни дъна! — провикна се проф. Кънчо.
Двама свидетели скочиха и опипаха сандъците. Двойни дъна нямаше.
— Внимание! Сега чиракът-магьосник ще изчезне в сандъка А.
Йогата хвана за ръка чирака-магьосник и го натика в сандъка. Митко Пеле се сви полусънен, скръсти ръце и облегна глава на дъските. Йогата го захлупи с капака и постави отгоре кукумявката.
— Сега — съобщи проф. Кънчо, — след като чиракът-магьосник е изчезнал в сандъка А, Йогата ще направи черна магия и в сандъка Б ще се появи маймуна. Маестро!
Настъпи напрегната тишина. Всички впиха очи в Йогата. Горе леля Гица трепереше от възбуда. До нея лежаха два легена…
Йогата чукна кукумявката с вълшебната тояжка и изрече гробовно:
— О, велики Вишну Девананда! Дай ми сили да превърна този човек в маймуна! Дхиана-самадхи-дхарани!
Тишина! Времето и пространството се изпълниха със загадъчно дихание.
Йогата завъртя тояжката над сандъка Б и погледна в него: маймуната още не бе се появила. Той повтори заклинанието:
— Вишну Девананда, помогни ми да превърна този човек в маймуна! Дхиана-самадхи-джарани!
Пак тишина. И пак Йогата направи магически знак над сандъка Б и пак сандъкът Б беше празен.
Пронизителен вик проряза времето и пространството:
— Лъжци! Никаква маймуна няма! Уу!
— Уууу! — подхванаха други и над двора се понесе вой — Уууу!
Зрителите наскачаха, втурнаха се напред, ритаха талпите, рушеха тухлените седалки, мятаха камъни по завесата и сандъците, крещяха:
— Ууу! Лъжци! Ууу! Върнете ни парите и яйцата! Ууу!
Тогава стана чудото.
През завесата се появи маймуна!
Да, истинска маймуна! Дребна, с глава като на човече, с живи, лукави очички, стригана коса, дълги лапи и опашка цял метър.
Тя скочи гъвкаво над сандъка А, с един удар повали кукумявката, метна се върху сандъка Б, сви опашка на кравай, вдигна лапички и обгърна с презрителен поглед развилнялата се човешка сган, която се държеше така, както никога маймуни не биха се държали в джунглата.