Зрителите се вкамениха.
Най-изненадан беше Йогата. Едва не си глътна езика. Няколко секунди стоя неподвижен, ококорил очи зад очилата, после плахо се приближи до сандъка и протегна ръка, за да пипне това нещо, което му се виждаше като привидение. Маймунката се засмя, изскимтя, навярно каза „Здравей!“, и също протегна дясната си лапа.
Това бе сигнал за такъв взрив от ръкопляскалия и ревове, че старшина Марко, който се намираше в кабинета си, се стресна.
— Бравоо! — крещеше тълпата. — Урааа! Да живее Йогата!
Гошо се кланяше, а маймуната върху сандъка Б възторжено махаше опашка.
В този миг се изля пороят.
Отначало зрителите помислиха, че вали, и погледнаха нагоре, но небето беше безоблачно. В следващия миг от третия етаж се изля нов водопад… Последва още един леген и още един…
Някой писна. Някой побегна. Настъпи паника.
А от прозореца продължаваше да се лее водата на отмъстителната леля Гица.
Изведнъж — кой знае кой пръв направи това, може би Влади — към третия етаж полетя едно яйце. То направи елегантна траектория и се пръсна върху страничното стъкло. Полетя второ, трето… След няколко секунди десетки ръце грабваха крехките бели гранати от кошницата и ги отправяха към врага, барикадирал се там горе зад своите легени. Някои влитаха право вътре и експлодираха на пода и върху леглото. Други се взривяваха по стъклата, перваза, фасадата и образуваха живописни жълти шарки. С една дума — красиво!
Когато и последното яйце бе хвърлено, редутаблите и техните гости побягнаха, като понесоха сандъците, кукумявката и другия магьоснически реквизит. Вкопчила се на рамото на Йогата, маймунката също бягаше на простор.
Спряха чак зад зала „Фестивална“. Задъхани и уморени, те положиха сандъците на земята, наобиколиха Йогата и захласнато се загледаха в маймуната.
— Ей, ама тя съвсем прилича на Митко Пеле! — прошепна Тото, потресен от магията.
— Че как няма да прилича — каза важно Йогата. — Нали си е Митко!
Проф. Кънчо с изгаряща завист наблюдаваше своя съперник, чиято сполука означаваше съкрушителна победа на метафизиката над физиката. Къде остана цар-шоко? Къде остана „Хелиополис?“? На проф. Кънчо му идеше да реве от мъка.
Тогава забеляза черното момче с къдравата коса, което правеше някакви знаци на маймунката.
— Кой си ти? — попита проф. Кънчо враждебно.
Черното момче кимна мило, протегна учтиво десница и произнесе на блестящ български език:
— За мен е голяма чест да се запозная с вас. Наричам се Сисулу, живея на улица „Цар Асен“, ученик съм от 22-ро единно училище „Юрий Гагарин“. Позволете ми да ви представя и моя верен другар Ухуру.
При тия думи маймунката скочи на неговото рамо и нежно обви врата му с дългата си опашка.
— Ама нали е Митко Пеле? — попита Тото, опулен.
— Това е Ухуру — обясни усмихнато Сисулу. — Или Свобода. На негърския език суахили Ухуру означава свобода. Ухуру е от Африка.
— А Митко? — промълви Тото. — Къде е Митко?
Бързо отвориха сандъка А. Сгушен на кравай, вътре кротко спеше чиракът-магьосник Митко Пеле.
8.
Фантастично попълнение. Мачовете могат да почнат!
Преките резултати от метафизическата демонстрация на Гошо Йогата бяха плачевни. Яйцата отидоха на вятъра, събраните стотинки не стигаха за четвърт обувка, а леля Гица заяви, че ще се оплаче на Съвета за сигурност при Организацията на обединените нации.
Затова пък косвеният резултат — откриването на Сисулу и Ухуру — беше толкова богат, че напълно компенсира материалните щети.
За някакви си девет секунди се изясни, че Сисулу (виж рис. 9)8 е най-великото ляво крило на всички времена и след още три секунди бе приет за член на РЕДУТ. Малко по-късно се разкри нещо още по-фантастично: Ухуру също играеше футбол, и то на ВСИЧКИ постове, и значително по-добре от ВСИЧКИ останали играчи, включително Тото!
Достатъчно бе например някой да й подаде топката и голът беше сигурен. Тя грабваше топката било с крака, било с опашка и се понасяше на ръце към противниковото поле, провираше се като живак между бранителите, скачаше над главите им, търкаляше се по тревата и преди още вратарят да съобрази какво се е случило, изстрелваше се в мрежата.
— Бел. ventcis