А застанеше ли на вратата, никакъв гол не бе възможен. Тя ловеше всички топки, като се катереше светкавично по гредите или пък се премяташе до ъглите.
Единственият футболен недостатък на Ухуру бе нежеланието й да се вслушва в съдийската свирка, но редутаблите бяха уверени, че за няколко дни тя ще усвои десетината елементарни правила на играта и тогава ще стане най-най-най-най и прочие велик футболист на всички времена и прочие. Тя беше приета за редовен член на РЕДУТ и обявена за универсална резерва без всякакви спорове.
Ухуру се оказа по-интелигентна от най-развитите маймуни. Извън умението й да кара летни кънки, тя знаеше български и негърски и очевидно разбираше немски и френски, защото когато Дани й даде шоколад, тя му каза „Данке!“ и „Мерси!“.
Ухуру беше много любвеобилна. Обичаше себеподобните си хора, милваше ги с лапички, целуваше ги с муцунката си. Не обичаше само един човек — Тото Тотото. Още от самото начало помежду им се породиха лоши отношения. Те се зъбеха един на друг, дращеха се, щипеха се, а при тренировки никога не си подаваха. Предполагам, че причината на тази враждебност се коренеше в завистта на Тото към Ухуру. Тя не само че играеше по-добре от него, но и макар далече от африканската си родина, имаше си семейство, докато Тото беше лишен от майчина ласка и живееше в сутерена при оня пияница на улица „Малина“.
След като узнаха всичко за новите си съотборници, редутаблите нарекоха негърчето Сисулу Софийски, а на Ухуру дадоха прозвището Неандерталска в чест на оня праисторически човек; който пръв се изправи на крака и започна да се труди с ръце.
Когато вечерта след тренировките направиха кратко съвещание, в ННФК РЕДУТ се очерта следната картина:
№1 — вратар — Льонка Пантерата
№2 — десен защитник — проф. Кънчо (капитан)
№3 — ляв защитник — Гошо Йогата
№4 — десен полузащитник — няма
№5 — ляв полузащитник — няма
№6 — централен полузащитник — половин-защитникът Митко Пеле.
№7 — дясна свръзка — Дани Берлински
№8 — лява свръзка — Тото Тотото
№9 — централен нападател — Влади Моторетката
№10 — дясно крило — няма
№11 — ляво крило — Сисулу Софийски
№111 — резерва за всички постове — Ухуру Неандерталска
Санитар — Андреа
Физическото състояние на отбора бе отлично. Изключение правеше Митко Пеле, който напоследък се чувствуваше нещо сънен, но нищо.
След такава блестяща равносметка повече от ясно беше, че РЕДУТ е готов да се хвърли във футболните битки.
— Но ние сме само осем играчи! — рече предпазливо проф. Кънчо.
— Ще бием и с осем играчи! — завикаха отвсякъде.
— Нямаме обувки!
— Ще играем без обувки!
— Нямаме кърпи за бърсане на пот…
— Няма да се бършем!
— Добре тогава, заклевате ли се, че ще се борите до последна капка кръв?
— Заклеваме се!
— Мерси! — изпищя Ухуру и изръкопляска, след което одраска Тото, а Тото я плесна по червения задник.
Моментът беше много възвишен.
— Хайде сега да съчиним циркулярно писмо! — каза проф. Кънчо.
С големи мъки и с общи усилия, включително и с помощта на Ухуру Неандерталска, която даваше съвети, бе съчинено следното
До отбора ………………………………………
в квартал „Редут“, тук.
Уважаеми другари,
Това сърдечно предизвикателство ви праща свръхтайният досега и явен отсега нататък Непобедим Национален Футболен Клуб РЕДУТ, бъдещ световен шампион в Мюнхен. ННФК РЕДУТ милее за спортното бъдеще на родината и няма да пожали сили да ви победи с най-малко седем на нула!
Ние се надяваме, че и вие, като верни синове на нашия народ, който е дал на света Митко Палаузов и пионерския симфоничен оркестър, също искате да се окичите със злато и сте готови да премерите сили с нас. Ето защо ние учтиво ви хвърляме ръкавицата и ви каним на футболен двубой на живот и смърт по системата на елиминирането: който победи, продължава борбата, който загуби, става васал. Не поемете ли ръкавицата, значи сте бъзливци.
С футболен поздрав: Хип-хип! Ура!
ННФК РЕДУТ
Забележка. Срещите ще се състоят в стадиона „Океан на бурите“. Час по споразумение. Вход свободен за граждани от 6 до 12 години.
Деца не се допускат.
Наш адрес: Бункера под санитарния комбинат.