Два часа след изпращането на циркулярното предизвикателство в Бункера се получиха 27 отговора. Всички до един изразяваха съгласие да играят с ННФК РЕДУТ по всяко време на деня и нощта — най-късно до 8 часа вечерта — за славата на родината. Поеха ръкавицата такива видни отбори като НЕСЪКРУШИМИТЕ, РАКЕТА, МАРС, КОХОРТА, КОСМОС, ЩИТ И МЕЧ, ХАЙДУТИ, КАПИТАН КЛОС, НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР и др.
Двайсет и седмият отговор бе донесен от онова маляче с белите коленца, което редутаблите бяха изгонили така позорно, след като му прикачиха обидния прякор Млечния зъб. Без да каже думица, то предаде писмото на проф. Кънчо и си отиде. Отговорът гласеше:
С вас ще играем само на финала и ще ви направим на пух и прах. Долу РЕДУТ!
Хип-хип! Ура!
ФК Млечните зъби
Разбира се, писмото предизвика само подигравателен смях и без да се занимават повече с него, редутаблите се заеха да съставят план-график на бъдещите мачове.
За първи противник избраха ГРЪМ И МЪЛНИЯ, който се ползуваше със славата на некоронован първенец на квартала. За съдия поканиха уважавания от всички млад квартален музикален гений Сашо Фадиезов. Той беше чужд на спортните бури и следователно — безпристрастен.
Великите битки можеха да почнат!
9.
В навечерието на първата победа
В тази юлска вечер, дванайсет часа преди да прозвучи началната съдийска свирка, ННФК РЕДУТ се събра в „Нострадамус“, за да обсъди стратегическия план на мача.
Насядали на пода, редутаблите слушаха теоретическите анализи на Йогата, който чертаеше на черната дъска различните системи на футболна игра, като се почне от 4-4-2, та се стигне до 2-2-6.
От всички възможни варианти — бетон, полузащитен, полунападателен, нападателен — редутаблите избраха единодушно най-дръзкия: 1–10, тоест изцяло агресивна игра, при която пред мрежата остава само вратарят, а всички останали се втурват в противниковото поле до пълното смазване на врага.
Преди да се разделят, капитанът инструктира играчите как да прекарат последните часове преди мача: 1. Да не се ядосват на нищо. 2. Да се заредят с енергия, като погълнат хиляда калории във вид на кебапчета. 3. Да спят девет часа. 4. Преди мача да вземат една топла баня, да изпият чаша какао и да се съберат в девет часа в „Океана на бурите“, преизпълнени с решимост да разгромят противника.
— А може ли да вземем малко допинг? — попита Митко Пеле, като се прозя.
— Никакъв допинг! — отсече проф. Кънчо. — Само със собствени сили.
Митко Пеле загадъчно се усмихна.
Пръснаха се безшумно. Зала „Фестивална“ утихваше от последния естраден концерт. Улиците обезлюдяваха. Настъпваха последните часове преди първото сражение на РЕДУТ. Ето как минаха те за редутаблите по реда им в отбора:
№1 — ЛЬОНКА ПАНТЕРАТА
В къщи завари само двамата си братя, засмени като него.
— Какво ново? — попитаха те.
— Утре е първият ни мач — отвърна той и се засмя.
— Гледай да не ни посрамиш! — казаха те и се засмяха.
— Добре, ама хайде тренирайте ме и вие малко! — примоли се той и се засмя.
— Добре! — казаха те и се засмяха.
Дръпнаха завесата между стаята и хола, Льонка застана пред прозорците и братята започнаха да му бият дузпи от различни положения, отначало с вълнените кълбета на мама, след това с нейните модни шапки и накрая с възглавниците. Докато едната възглавница се разпра и стаята се напълни с бял пух като снежинки по Коледа.
Тримата братя неудържимо се смееха. Когато мама и татко се прибраха, те също си умряха от смях…
№2 — ПРОФ. КЪНЧО, И №6 — МИТКО ПЕЛЕ
Познавайки добре таткото, те предпочетоха да не влизат в къщи през главния вход. За щастие прозорецът беше отворен…
Стаята тънеше в мрак. Беше тихо, някак си неприятно тихо.
— Хайде, лягай! — прошепна проф. Кънчо.
— Гладен съм! — отвърна също тъй шепнешком Митко Пеле. — Искам си хилядата калории!
— Потрай! Нека татко и мама заспят.
Половин-защитникът се гмурна в леглото заедно с обувките, а капитанът запали лампата.
И косата му се изправи на главата.
Точно отпред, скръстил ръце на гърди, по фланелка и с фуражка, стоеше старшина Марко. До него на стола лежаха три смачкани яйчени черупки…
— Къде сте били досега? — попита старшината със смразяващо спокойствие.
— На заседание — отвърна проф. Кънчо.