Гошо се казваше Йога не само защото умееше да чете решени задачи през кориците на тетрадките, а и защото наистина имаше вид на индийски йога: беше ужасно кльощав (виж рис. 3)1. Майка му непрекъснато го наливаше с рибено масло, но той веднага се изправяше на глава и маслото изтичаше.
Без да бърза, той седна до проф. Кънчо. И трагично въздъхна.
— Видя ли снощи? — попита той с такъв дрезгав глас, че чак прозорците на кооперацията издрънчаха.
— Видях — отвърна тъжно проф. Кънчо.
— Аз си знаех! — подхвана Йогата. — Още преди мача прочетох по звездите, че ще ядем бой.
— Това не е научно! — прекъсна го проф. Кънчо.
— Може да не е научно, ама е вярно. Биха ли ни? Биха ни! Значи звездите правилно казаха.
Наострил уши, Митенцето се стараеше да не изпусне нито дума от задълбочения разговор.
— Така ли ще оставим тази работа? — попита проф. Кънчо.
Йогата презрително вдигна рамене:
— Не ме интересува вече футболът. Аз и без това не ходя много на мачове, но сега вече хич няма да ходя. Ще си гледам само мистер Сенко. Сега той реже с трион една жена.
— Това не е научно — каза проф. Кънчо.
— Ама е вярно! Ела с мен в цирка и ще видиш! Едната половина на жената остава в левия сандък, другата — в десния. После тя…
Той млъкна. Защото буря, ураган, не!, тайфун връхлетя в двора. Някакво същество, обвито в прах, вихър и светлини, профуча покрай седналите, заплете се във висящото пране, отнесе на главата си някакви гащи, цапардоса се в дирека за тупане на килими, препъна се и накрая се строполи на земята.
Никой не се учуди — беше Влади Моторетката. Той се появяваше винаги така, изневиделица, като метеор, неизменно съпътствуван от някакво счупване — на стол, глава или нос. (Виж рис. 4)2
Той енергично се изправи и каза нещо, но освен дрезгаво мучене от устата му не излезе нищо.
— И тоя малко е ревал снощи! — рече Йогата.
Влади кимна, доволен, че са го разбрали. Русата му глава беше осеяна с цицини и приличаше на лунен пейзаж.
Сядай! — каза проф. Кънчо. Ние обсъждаме как ще живеем по-нататък.
— Мене ще ме оперират! — измуча Влади, показа дясната страна на корема си и щастливо добави: — Имам апандисит!
— Голямо чудо! — отвърна Йогата. — Мене лани ми отрязаха сливиците и сега си ги имам препарирани в спирт. Сума ти сладолед изядох тогава. А за апандисит не дават нищо.
— Дават! — Влади Моторетката задвижи юмруци. Той беше винаги готов за бой. — Дават!
Гошо Йогата вдигна вълшебната пръчка:
— Ей, кротко, че знаеш ли какво става, ако ти направа магия?
— Какво?
— Ще те превърна на маймуна макака.
— Хайде де!
— Стига! — прекъсна проф. Кънчо задушевния спор. — Събрали сме се за друго. Така ли ще оставим тази работа? Цял свят ни се смее. Трябва да отмъстим!
— Вярно! — каза Влади. — Снощи, като ни вкарваха третия гол, ритнах стъклото на телевизора и замалко не го счупих. Хайде да счупим прозорците на германската легация!
— Защо на германската? — учуди се проф. Кънчо. — Те ни биха в честна борба.
— Хайде тогава да счупим прозорците на доктор Тошков! — продължи Влади. — Нали той е треньорът? Нека да знае, че целият български народ е възмутен.
Мълчание. Всички трескаво размишляваха.
— Само че не е виновен само той — промърмори проф. Кънчо. — Нали има и играчи…
Влади скочи като боцнат с игла и се провикна, но от устата му излезе звук като от каменотрошачка:
— Знаете ли какво? Хайде да спукаме гумите на Бонди!
Пак мълчание. Дума да не става, предложението беше примамливо, но, дявол да го вземе, Бонди не е кой да е! Само до вчера той беше най-големият играч на земното кълбо, а сега — гумите му…
— Къде се намира колата му? — попита проф. Кънчо.
— На улица „Зелена“. Най-напред ще намушкаме гумите, а после ще счупиме прозорците и на доктор Тошков.
Митенцето слушаше, зяпнал. При последните думи на Влади той поиска да каже нещо, нещо много важно, нещо, върху което бе мислил цяла нощ, но не посмя да го изрази гласно.
— Добре! — съгласи се проф. Кънчо. — Да вървим! Вземете си шила и камъни!
И тъкмо да тръгнат, всички чуха един глас, също дрезгав, но тънък и момичешки:
— Само да смеете! Ей сега ще изтичам до старшина Марко и всичко ще му разкажа, и за гумите на Бонди — също!
Момчетата се обърнаха: Андреа се бе облегнала на дирека за тупане на килими и ги смазваше със своя унищожителен поглед, в който имаше и сълзи. Само жени могат да гледат така. Андреа нямаше няколко зъба (виж рис. 10)3.
— Бел. ventcis
— Бел. ventcis
— Бел. ventcis