Дойде Андреа, мъничка и тиха, празнично облечена, с черна плитка над едното рамо и торба на другото. Като я запитаха какво носи, тя само се усмихна загадъчно.
Появи се Йогата с магическата пръчка в ръка. Веднага го наобиколиха:
— Какво казаха звездите?
— Ще бием! — отвърна той.
— С колко?
— Между 1:0 и 10:0. Не можах да прочета точно, беше облачно.
В осем и петдесет влезе, премятайки се през глава, Льонка Пантерата.
— Ура-ура! — извика той и се засмя.
Последен дойде Дани Берлински, елегантен, с жълтите пантофи и кожените панталони.
Както виждате, въпреки всички премеждия редутаблите бяха тук на уречения час, построени в централния кръг на стадиона. На десния фланг стърчеше Влади, на левия стоеше Ухуру, зад редицата се криеше Андреа.
Капитан проф. Кънчо пристъпи напред и произнесе следното слово:
— Другари редутабли, след един час ние ще се хвърлим в една от многото славни битки, които ще ни отведат до Мюнхен, където ще отмъстим за поруганата спортна чест на родината и ще се прочуем за вечни времена. Питам ви: преизпълнени ли сте с решимост да разгромим противника?
— Преизпълнени сме! — отвърнаха редутаблите като един.
— Спахте ли девет часа?
— Спахме! — извикаха всички, включително Тото Тотото.
— Погълнахте ли хиляда калории?
— Погълнахме! — извикаха всички, включително Тото Тотото.
— Погълнахме! — добави и Ухуру.
— Питам ви готови ли сте да се борите до последна капка кръв?
Тото вдигна ръка:
— Какво има? — попита капитанът.
— Искам сладолед! И кифла!
— Не може ли след мача? — ядоса се проф. Кънчо, виждайки как един мизерен сладолед нарушава тържествеността на момента.
— Искам сега! — Тото нахално изкриви устни. — Иначе няма да играя!
Възмутен, Влади се нахвърли върху нарушителя на дисциплината, но проф. Кънчо го изпревари:
— Стой! — Той бръкна в джоба и извади няколко монети. — Андреа! Иди до павильона и купи сладолед и кифла!
Мълчаливо изчакаха Тото да погълне закуската си. Проф. Кънчо броеше с пръсти останалите в джоба пари и се чудеше откъде ще набави похарчените. И само Ухуру не сдържаше нервите си и непрекъснато се заканваше на Тото с юмручета.
Свършил да яде, Тото облиза пръсти и облекчено въздъхна:
— Е, сега съм готов!
Появиха се първите зрители и капитанът направи последен преглед на играчите. Двама бяха със сандали, четирима с гуменки, Дани с лачените си пантофи, футболни обувки имаше само Тото! Какво да се прави, съдбата бе лишила РЕДУТ от злато!… В този момент обаче стана нещо интересно: без да каже дума, Андреа отвори торбата и извади девет бели фанелки. Разгърна една и я показа. На предната й страна бе извезана емблемата на отбора: страхотно озъбено лице и отгоре с внушителни букви: РЕДУТ.
Няколко дълги секунди всички стояха като втрещени, после деветогласен вик разтърси гората:
— Урааа! Да живее Андреа! Да живее РЕДУТ!
Грабнаха санитарката и я запремятаха във въздуха. И не забелязаха как Ухуру се приближава до фанелките, разглежда страшното лице на емблемата, което като че приличаше на Тото, грабва ги и побягва по стадиона.
Започна гоненица. Ухуру, смятайки навярно, че мачът е започнал, се провираше със светкавичен слалом през краката на играчите и вкарваше фанелките във вратата… Докато изстреля всичките девет фанелки и отбеляза девет гола.
Миряса след последния гол и едва тогава редутаблите прибраха фанелките и се облякоха. Облякоха и нея. С една специално пригодена за нея фанелчица. Ухуру се хареса, взе да кокетничи пред публиката и за да я видят колко е красива, замаха приветливо с опашка.
Безкрайно щастливи, редутаблите се наредиха за снимка. Проф. Кънчо нагласи фотоапарата, зареди самоснимачката, изтича при другите и щрак! — ННФК РЕДУТ остана за вечни времена на кадро (виж корицата)9.
Скоро трибуните на „Океана на бурите“ се напълниха до последното място. Очевидно тук бяха всички граждани на квартал „Редут“ между 6 и 12 години, развълнувани, шумни и любопитни. Насядали по тухлите, на тревата или прави пред плета, те чоплеха семки, смучеха бонбони, лижеха сладолед и гадаеха с колко ГРЪМ И МЪЛНИЯ ще пердаши този неизвестен и самохвален РЕДУТ.
И ето през главния вход в колона по един влязоха играчите на ГРЪМ И МЪЛНИЯ, застанаха в центъра и поздравиха с възгласа:
— Бел. ventcis