— Бум-тряс! Бум-тряс!
Публиката отвърна с бурни ръкопляскания.
Проф. Кънчо преброи противника: бяха 11! Всички с червени гащета, червени фанелки и разкошни футболни обувки. И бяха големи, майчице, колко големи! Сред тях нямаше нито един като Митко Пеле или Дани Берлински. Но капитанът на РЕДУТ стисна юмруци: жребият е хвърлен, връщане назад няма! Пък нали на времето Давид повалил Голиат само с един камък от прашката си?
В десет и една минута дойде съдията, развявайки лъвска композиторска грива. Сашо Фадиезов беше много поласкан от поканата да ръководи такава отговорна среща и снощи цели двайсет минути бе разпитвал сестричето си за правилата на футболната игра, така че сега се чувствуваше напълно подготвен. За свирене си донесе камертона.
Пристъпиха към предварителните ритуали. Хвърлиха жребий за вратите, определиха времетраенето на мача. Само Фадиезов попита защо РЕДУТ е с осем играчи и проф. Кънчо отговори, че отборът му не се нуждае от повече хора. А на въпроса, кой е резервата, проф. Кънчо посочи Ухуру.
— Но това е маймуна! — удиви се съдията.
— Не, това е маймуноподобен човек! — отвърна проф. Кънчо. — И е редовен член на нашия отбор.
Съдията повдигна рамене, но не каза нищо.
Двата отбора заеха местата си. ГРЪМ И МЪЛНИЯ се разположи по класическата схема 2-4-4, а редутаблите съгласно снощното решение в 1–7, тоест на вратата остана Льонка, а другите минаха в центъра.
Сашо Фадиезов пъхна камертонната свирка в устата, погледна часовника си, вдигна десница. Публиката замря.
… А там, в централния сектор на трибуната, седеше Бобо Черното око и не вярваше на очите си: на терена той виждаше не кого да е, а тъкмо ония, които го бяха пленили в Бункера: РЕДУТ, който той търсеше под дърво и камък, РЕДУТ — кандидата за световен първенец! Бобо се преизпълни с противоположни чувства: гняв към тия осем момчета, че са го излъгали, и радост, че ги е открил най-после. И не знаеше в чия полза да вика.
Още по-назад, под зеления плет, се бе сгушил Млечния зъб. Положил бележник на белите си коленца, той внимателно наблюдаваше редутаблите, готов да си записва всичко, отнасящо се до тяхната игра.
Изведнъж просторът се огласи от приятен звук ла, сякаш се даваше тон на симфоничен оркестър за настройване на инструментите. В първия миг никой не разбра, че това е съдийската свирка, но когато видя как Тото Тотото се понася напред, публиката скочи на крака.
Мачът започна.
И завърши.
С резултат 8:0.
За ННФК РЕДУТ. Както бяха предсказали звездите на Йогата.
Съмнявахте ли се в победата? Аз не. Бях на този мач и без да преувелича, мога да кажа, че това беше един примерен урок по футбол, който редутаблите даваха на света, една демонстрация по спортно майсторство, издръжливост, бързина, твърдост, ловкост, колективност и интелигентност.
Не зная кого най-напред да похваля! Дали Льонка Пантерата, който безстрашно плонжираше пред вратата и не допускаше никаква топка в своята мрежа? Или Йогата, който като непреодолим бент възпираше всички опити за противников пробив? Или Сисулу Софийски, който така летеше в зоната на лявото крило, че беше невъзможно да бъде стигнат? Или проф. Кънчо, който умно се пласираше навсякъде, като истински командир разпределяше топките и създаде сума ти голови положения?
И все пак най-добър беше Тото Тотото. Той беше просто феноменален! За него нямаше технически прийоми, които да не владее: дрибъл, ножица, слалом, удари с глава, с крака, с корем, с бедра, и когато се озоваваше пред противниковата врата, голът беше неспасяем. Той отбеляза седем гола. Два не му признаха, че уж били вкарани с ръце, ама нищо. Последния гол заби със задник!
Какво да кажа за половин-защитника №6? Не че игра лошо, не, но Митко Пеле тичаше по терена някак си неуверено, сякаш бе пиян, и от време на време се прозяваше като гладен лъв.
Що се отнася до Дани Берлински, то една негова постъпка предизвика всеобщо удивление. Към края на второто полувреме той вдигна ръка и на своя българо-немско-френски език заяви на съдията, че трябва да бъде изгонен от игра, защото е спънал неволно противников играч. Сашо Фадиезов дълго мига, докато схване смисъла на казаното, а като го разбра, мига още по-дълго. В края на краищата той отстрани Дани. В игра влезе универсалната резерва №111.
Ухуру се яви на терена много възбудена. Цял час вече седеше на скамейката в нетърпеливо очакване да вкара гол. И сега тя като пуснато от верига бясно куче се втурна не към противников играч, а към Тото и се опита да му отнеме топката. Тото не я даде. Тя пак се гмурна в краката му, той пак я отблъсна. Тогава, ядосана, човекоподобната решително свали фанелката си, понесе се като стрела към противниковата врата, бухна се в мрежата и закачи фанелката си в горния ляв ъгъл. Естествено, съдията не призна гола. В правилника на футболната игра никъде не се споменава, че фанелка може да замени топката.