Накрая, трябва да отбележа, че ГРЪМ И МЪЛНИЯ игра добре, еднакво стабилен в отбрана и нападение, с великолепни единици. Той обаче не можа да устои на основното оръжие на РЕДУТ — волята за победа. Защото редутаблите играха с безкрайно благородната цел: да отмъстят за поруганата спортна чест на родината и да прославят РЕДУТ по цялата планета Земя.
Има ли в спорта по-кристално чиста цел от тази?
Съдията Сашо Фадиезов свири безпристрастно и авторитетно.
2.
Някои неочаквани последици от победата
Вестта за победата се разнесе мълниеносно из квартала, а по обед, когато гражданите между 6 и 12 години разказваха как протече удивителният двубой, за всички бе ясно, че на спортния хоризонт е изгряла нова звезда и че тя е ни повече, ни по-малко онзи тайнствен РЕДУТ от нелегалните позиви.
По улици, паркове и сладкарници хората оживено коментираха намаления състав на РЕДУТ, радваха се на пренебрежението на играчите към външния си вид, чудеха се на маймуноподобната резерва, която вкарваше голове с фанелки, но най-много се прекланяха пред новаторската система 1–7, която чисто и просто не дала на ГРЪМ И МЪЛНИЯ да си поеме дъх.
Най-големият футболен капацитет в квартала полковник о.з. Храбров бързо узна новината. Той остави всичко и изхвърча навън.
Чу вестта и режисьорът Антон Антонов. Без да се бави, той също излезе.
Само старшина Марко не знаеше нищо, тъй като целия предобед бе прекарал при един свой колега от Вечерния университет, зубрейки международно право. Като се прибра в къщи, той завари доктор Веса да бърка кипящото вишнево сладко. Старшината деликатно гребна с дървена лъжица и лизна.
— Кисело е! — забеляза той.
— Как няма да е кисело! — отвърна доктор Веса гневно. — Синовете ти още не са донесли захарта, за която ги пратих в осем часа заранта! Ха сега, побъркай ти, а аз да ида да оправя стаите.
Страшно ядосан, той грабна лъжицата и започна да върти, мърморейки, че като се върнат, синчетата ще има да видят… Тогава звънна телефонът. Старшината изтича.
— Другарю Марко? — чу той на слушалката. — Вие ли сте? Говори ви директорът на Института по кибернетика. Поздравления за победата! Желая ви нови успехи!
— Благодаря! — отвърна, старшината и се върна при тавата, твърде озадачен. За какво ли го поздравяват? Вярно, снощи бе задържал двама побойници, но чак такава победа това не е!
След миг нов звън и пак глас, този път женски:
— Ужасно се радвам за грандиозната победа! Приемете поздравленията от името на жените в квартала. Хип-хип-ура!
— Благодаря, благодаря! — отвърна съвсем объркан вече старшината и остана замислен над телефона, докато усети миризма на прегарящо сладко и изтича в кухнята.
Звънна се и трети път, сега на вратата. Старшината погледна през шпионката и не повярва на очите си: на прага стоеше лично полковник о.з. Храбров. Марко отвори.
— Добър ден! — каза полковникът о.з. и протегна десница.
— Добър ден. Заповядайте! Моля, седнете! Ще пийнете ли една сливова?
— Спортистите не консумират спиртни напитки! Пък и нямам време. Дойдох с важна мисия и мисля, че ще се разберем, тъй като и двамата еднакво силно милеем за интересите на родината.
— Разбира се — каза предпазливо старшината, незнаейки накъде бие гостът.
— Ще бъда откровен — рече полковникът о.з. и засука мустак. — По войнишки.
— Слушам ви!
— Старшина, дайте ми синовете си!
— Синовете си? — запремига старшината. — За какво ви са?
— За да служат на националния футбол.
— Но те са още малки — отвърна усмихнато Марко. — Много време имат те до националния футбол. И едва ли ще станат футболисти.
— Вие не ме разбрахте, старшина. Родината ги зове за футболния отбор на ЦПК ПЛИСКА.
— Ама те не са футболисти! — все по-учуден, отговори старшината. — Големият ми се развива като физик, а по-малкият ще стане космонавт или пожарникар, още не е решил окончателно.
— Скромничите, старшина! Аз зная цялата история. Освен това в ПЛИСКА ще ги направя големи футболисти. Ще спечелят луди пари, ще пътуват в чужбина, ще си купят лека кола, а покрай тях вие ще станете младши лейтенант.