И бяха насинени и изподрани от тренировки, но мускулите им бяха железни!
И кихаха, и кашляха от аклиматизацията, но знаеха, че по-късно никакви снегове и бури на Баварските Алпи не могат да ги засегнат!
И не се возеха на мерцедеси и пьожота, а правеха мъжествени кросове по скалите на Черни връх!
И нямаха покровители, консултанти и обожатели, а разчитаха само на себе си, пак на себе си и единствено на себе си!
И бяха готови на всякакви жертви, включително на конфликти с леля Гица, само и само да постигнат заветната цел — златните медали в Мюнхен!
Сега бяха тук, на върха на славата си, истински богове на стадиона в навечерието на своя решителен двубой. Ето защо в тази августовска нощ преди финала А аз реших да видя какво правят те и как се готвят за мача.
Най-напред повървях подир шествието, което ги придружаваше по домовете им. После надникнах в жилищата им. Ето какво установих:
Помните ли? Тогава той до късна нощ, смеейки се до сълзи, бе отбивал пред холния прозорец дузпите, които братята му биеха с пухените възглавници и модните шапки на мама…
Сега уморено се прозя, не се усмихна дори и си легна. И засънува, че МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ му бият единайсет дузпи и всички единайсет стават голове… И се събуди, облян в пот…
… Тогава таткото ги бе смразил с наказанието да чистят вишни за сладкото и да слушат музиката на софийските пенсионери…
Сега старшина Марко и доктор Веса ги настаниха около трапезата и макар че бяха надумкани с торти и сокове, получиха още няколко хиляди калории във вид на майонеза, сладолед и крем, от което коремите им се опънаха като — цигански тупани. После доктор Веса ги съблече, направи им масаж на краката и ги положи в леглата с пожелание да спят добре.
В стаята се носеше упоителна миризма на шоколад и това неочаквано върна мислите на проф. Кънчо към „Хелиополис“. Колко отдавна не бе слизал в подземната лаборатория! Колко отдавна не бе правил опити за добиване на цар-шоко!… Но и защо ли ще се вре в това миризливо мазе, когато тук си има колкото си иска шоколад — с пълнеж и без пълнеж, с лешник и без лешник? Капитанът на РЕДУТ присегна, взе от една от кутиите шепа бонбони и ги натъпка в устата…
От своя страна половин-защитникът №6 пъхна ръка в дупката на дюшека, извади стъклената тубичка с червения етикет и я прибра в джоба на панталоните.
Утре е решителният ден, трябва да бъде готов!
… Тогава той бе стоял под телескопа, за да разчете по звездите резултата от мача…
Сега дори не се качи в „Нострадамус“. Йогата също отдавна не бе стъпвал в своята обсерватория, напълно убеден, че звездите и бездруго са на страната на РЕДУТ.
Отвори пакета, който му бе подарил ККДЖЗЗМФ: бе комплект германски технически фокуси. Едва го погледна и го бутна под леглото, при старите играчки…
Главата му бе съвсем празна, по-празна от междузвездния вакуум… Той се прозя.
Помните ли? Тогава той не беше още член на РЕДУТ, а само кандидат за националния отбор по вдигане на щанги — лека категория, имаше страхотни мускули и вдигаше трийсет кила наведнъж.
Сега, влачейки мързеливо крака към леглото, той видя в ъгъла някаква гира и по навик се опита да я вдигне. Не можа.
Гирата тежеше пет кила!…
… Тогава той мечтаеше да влезе в РЕДУТ.
Сега беше редовен редутабъл, но му беше скучно и си мислеше за Пловдив и за битките с команчите от Сахат-тепе. Защото редутаблите са си редутабли, а той все пак е индиански вожд и жадува за скалпове…
Скочи върху леглото и нададе бойния вик на апалахите…
Помните ли? Тогава той бе устоял на съблазънта да изяде четиринайсетте кебапчета, които баба Зора му бе опекла.
Сега дядо Анжел устрои в негова чест величествен прием с коктейли — солени бадеми, пушени акули, китайски бамбукови пръчки, румънска мамалига и японски раци. Присъствуваха видни лица, между които директорката на кланица „Милосърдие“, директорът на Института по кибернетика, главният редактор на „Вечерни футболни новини“, артисти, режисьори, журналисти и други. Всички те, след като унищожиха съдържанието на бюфета, наобиколиха дясната свръзка на РЕДУТ, за да чуят интервюто, което журналистът Пампонов взимаше от него. Ето част от разговора:
Пампонов: Хер Берлински, какво мислите за родния футбол?