Виждах ги за първи път. Впрочем, познавах само Млечния зъб с белите коленца и сега ми се струваше, че пред мене е той, умножен единайсет пъти, толкова всички бяха еднакво мили, еднакво нежни, с еднакви бели коленца, бели екипи и бели гуменки. При това те далеч не бяха еднакви! Всеки от тях си имаше свое характерно лице, което бих разпознал сред хиляди други.
Но бяха толкова крехки, че изведнъж се уплаших за тях. Нима тия създания, прилични на порцеланови фигурки, ще повалят РЕДУТ с неговите титани, като Тото, Влади и Сисулу? Та те ще се разпаднат, преди да е завършило първото полувреме!
Редутаблите не им обърнаха никакво внимание, заети с позирането пред фотографите и операторите.
Беше 10 часа и 29 минути. Играчите заеха местата си. Редут щеше да играе в традиционния си състав от десет човека без дясно крило, по схемата 1–10. Ухуру оставаше резерва.
Още като видя МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, проф. Кънчо реши, че няма смисъл да пуска в ход Интердут: научно-техническата революция трябва да се пази за по-сериозни противници. И остави апаратурата при Андреа.
В центъра застана Влади Ракетата. Зад него с №6 бе половин-защитникът Митко Пеле, който подскачаше наперено и от време на време напипваше в джобчето на гащетата стъклената тубичка.
Централен нападател на противника беше Млечния зъб с белите коленца.
Началният удар имаха гостите.
Стадионът утихна. Млъкнаха локомотивите. Млъкнаха птиците. ККДЖЗЗМФ, който беше заел първия ред на главната трибуна, се изправи, дъвчейки усилено фъстъци.
Прозвуча сигналът: мажорното тризвучие до-ми-сол. Млечния зъб спокойно подаде топката на своя съсед, който стреля диагонално напред.
Мачът на века започна!
И внезапно стана нещо невъобразимо, нещо, което не мога да опиша, защото аз дори не можах да го видя добре. Спомням си само, че някаква бяла светкавица, която беше Млечния зъб, пресече терена, премина покрай Митко Пеле, зави зад Йогата, появи се пред вратата на Льонката и стреля.
Няколко мъчителни секунди над стадиона лежа гробно мълчание. Никой не разбираше нищо! Ама нищо! Стъписани, хората наблюдаваха как Млечния зъб вади топката от мрежата зад гърба на зашеметения Льонка и я носи към центъра.
Едва тогава се чу едно пискливо гласче:
— Гоол!
И едва тогава Сашо Фадиезов реши да свири.
— Гоол! — обади се пак пискливото гласче.
Неспособни да възприемат случилото се, редутаблите се върнаха по местата си. Единствен Льонка си спомни снощните кошмари за единайсетте гола и студената пот отново изби по гърба му…
Неочаквано една дебела фигура с мустаци тичешком влезе в терена и се приближи до проф. Кънчо. Беше полковник о.з. Храбров.
— Капитане! — прошепна той. — Засили отбраната! Иво да пази Млечния зъб! Никакво 1-10! Играйте 3-2-5! И не се…
Не можа да довърши, защото Сашо Фадиезов притича и го изгони от очертанията на игрището.
Думите на полковника о.з. върнаха проф. Кънчо към действителността. Той се посъвзе, даде съответните нареждания на своите съиграчи и отново застана на поста си.
Сашо Фадиезов свири, Влади би началния удар, Сисулу се понесе напред, не успя да пробие, но задържа топката, подаде я на Дани, Дани я върна на Тото, Тото в движение — на Влади, Влади — пак на Тото, Тото стреля… Ала ударът беше толкова слаб, че вратарят на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ хвана топката без усилие и веднага я метна към центъра.
Стори ми се, че отново бялата светкавица прорязва терена по посока на Льонка. И не беше това една светкавица, а много и шареха те по всички зони, напред-назад, наляво-надясно, през центъра, по крилата, по тъч-линиите, по ъглите… И сякаш редутаблите бяха изчезнали от терена, затрити от бялата стихия.
… Ето — Млечния зъб отново получи топката, излъга Митко Пеле, дриблира край проф. Кънчо и се втурна напред. Тук пътя му препречи Иво, който, като не можа да му отнеме топката с крака, грабна го с две ръце, повдигна го като щанга и го хвърли върху сгурията.
Млечния зъб се изправи, без да каже думица, кривейки лице от болка. На белите му коленца личеше кръв. Сашо Фадиезов свири пряк наказателен удар.
Топката бе поставена на около петнайсет метра вдясно от вратата. Зад нея застана едно Млечно зъбче. Редутаблите направиха стена, но каква стена! Все от надути тумбаци, отпуснати гърди и подпухнали лица. Млечното зъбче се засили и би право в нея. Стената малодушно се разкъса, топката мина през пролуката и се стрелна в ъгъла на вратата…