Льонка виждаше много точно, накъде тя лети, и плонжира със съзнанието, че при друго време би я хванал като нищо. Сега обаче тялото му, вместо да скочи като пантера, пльосна на земята като дебел хипопотам. Той успя само да види как топката се търкулва пред ръцете му и докосва мрежата.
— Гооол! — обади се познатото пискливо гласче.
Този път Сашо Фадиезов свири, без да се бави, но публиката продължаваше да недоумява. При скамейките Демократичните жени за закрила на местния футбол престанаха да дъвчат.
О.з. Храбров отново изникна пред проф. Кънчо:
— Капитане! Организирай средната линия! Митко Пеле да не се мотае! И Йогата, и Бобо…
Отново изгониха съветника, отново капитанът на РЕДУТ даде указания и отново заиграха. Проф. Кънчо имаше чувството, че не се намира в стадион, а сред лепкаво кълбо от захарен памук, от което напразно се мъчи да се изтръгне. Краката му бяха оловно тежки, главата — замаяна, повдигаше му се…
За втори път начален удар биха редутаблите. Няколко минути топката остана у тях. Посъвзели се леко, Влади, Дани, Сисулу и Тото я разиграваха дълго, мъчейки се да пробият към противниковата врата. Напразни усилия. Четиримата нападатели се движеха несигурно и тромаво и очевидно само техният внушителен обем държеше далече от тях крехките и обути в гуменки МЛЕЧНИ ЗЪБИ.
Нямаше и следа от виртуозността на Тото, който навремето забиваше гол с всяка част на тялото си, включително и със задник. Той се уригваше на вишновка, устата му горчеше, повръщаше му се.
Влади Ракетата, който бе се друсал цяла нощ на моторетката, чувствуваше неприятни болки под гърба и тичаше по терена като патрав. Неговите топки се носеха в обратна посока, най-често към собственото поле.
А коремът на Дани Берлински бе така опънат от мамалигата и пушената акула, че копринените гащета заплашително пращяха по шевовете. Последното обстоятелство стана причина за един любопитен инцидент.
Малко преди края на първото полувреме Сисулу успя да се промъкне през отбраната на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ и прехвърли топката на Дани, който отдавна стоеше пред вратата. Стадионът затаи дъх. ККДЖЗЗМФ се изправи. Голът беше неминуем!
Дани вдигна крак… Ето, сега!
И тъкмо да стреля, нещо го сряза през корема. Той се сви и приклекна като боксьор в нокдаун. Сашо Фадиезов прекъсна играта.
Над стадиона се разнесе сърцераздирателен женски писък, който бе чут чак на улица Московска. Пищеше баба Зора. И вече тя се втурваше към любимия си внук, когато Дани се поизправи, прошепна няколко думи в ухото на съдията и подпирайки корема си, излезе от терена и се скри зад храстите. Сещате се къде отиде…
На негово място влезе резервата Ухуру.
Уви, тя също не помогна кой знае колко. Все още под травматизиращото впечатление на снощните тържества, недоспала, изнервена, тя, вместо да връхлети с топката в противниковото поле, седна върху нея и заскимтя. Ядосан, Тото ритна топката. В отговор Ухуру скочи на рамото му и заскуба косите му.
Съдията се намеси, започнаха разправии. На терена нахлуха запалянковци, милиционери, ДЖЗЗМФ, полковник о.з., съветници и обожатели. Операторите забръмчаха с камерите си.
Това окончателно изкара Ухуру от равновесие. В нея се пробудиха всички ужасии от снощните кошмари и заедно с тях — забравените зверски инстинкти. От муцунката й изчезна човешкият израз. Тя се озъби свирепо, изкряска дрезгаво и от главата на Тото се метна върху рамото на един оператор, блъскайки камерата с юмручета. Кой знае как капакът на апарата се отвори и откри лъскавата филмова лента. Ухуру нададе тържествуващ рев, сграбчи я, измъкна я от касетата и започна да я размотава и осуква около себе си.
Операторът зави като ранен тигър. Другарят Антон Антонов се хвана за главата. Публиката засвирка. Към терена полетяха празни бутилки.
Пламна грандиозен скандал!
В този момент се върна Дани със значително спаднал корем, а три секунди по-късно (половин минута преди края!) съдията даде продължителен сигнал.
Първото полувреме завърши.
2.
Бурна почивка в „Океана на бурите“
Всички обожатели, консултанти и закрилници на РЕДУТ се втурнаха към съблекалнята. И в продължение на няколко минути сред невероятна бъркотия се чуваха само женски плачове, мъжки ругатни, детски викове.
Редутаблите стояха сред тази кипяща тълпа, задъхани и замаяни, и не чуваха, и не виждаха нищо. Те не усещаха дори как леля Гица съблича потните им фанелки и ридаейки, бърше гърдите им с кърпа, как баба Зора събува обувките им, как доктор Веса ги разтрива с одеколон, как кумица Карина ги пои с портокалов сок и топъл шоколад.