В този момент откъм стадиона долетя предупредителният сигнал на съдията.
Пъхнали в ушите си последната дума на научно-техническия прогрес, редутаблите се върнаха на терена значително по-бодри и по-самоуверени.
За изненада на публиката проф. Кънчо, вместо да заеме поста си сред отбора, се настани на скамейката до Андреа и Ухуру. Нима РЕДУТ ще играе с девет души? — питаха се зрителите. — Или това е нов стратегически ход?
А проф. Кънчо незабелязано вдигна микрофона в шепата си пред устата и зашептя:
— Ало, ало! Говори Интердут! Чувате ли ме? Чувате ли ме? Ако ме чувате, мръднете десния крак!
Учудената публика видя как всички пръснати по терена редутабли мърдат десния крак, а Льонка, ухилен, маха с каскета към скамейката.
— Внимание — подхвана проф. Кънчо. — Застанете по местата си!
И отново удивената публика видя как редутаблите заемат местата си, преди още съдията да е дал сигнал за това.
— Хайде сега малка проба! — издиктува проф. Кънчо — Сисулу, изтичай напред! Влади, подай на Тото! Тото, прехвърли на Сисулу! Влади, чакай пред вратата! Сисулу, вдигни на Влади! Влади, стреляй.
Пред окончателно изумената публика като на шахматна дъска се разиграха продиктуваните от капитана на РЕДУТ ходове: Влади подаде на Тото, Тото прехвърли на Сисулу, Влади изтича пред вратата, получи топка и безмилостно стреля в мрежата.
— Добре! — рече проф. Кънчо. — Така ще бъде и по-нататък! Само внимателно се ослушвайте в моите нареждания и ги изпълнявайте безусловно! Мръднете левия крак в знак, че сте ме разбрали!
Докато той шептеше, Ухуру проявяваше признаци на безпокойство. Тя подскачаше, скимтеше, зъбеше се и се опита даже да грабне микрофона от ръцете му, но проф. Кънчо я плесна по лапата и тя се сви на скамейката, гледайки сърдито под дясната вежда.
— Мер-си! — рече тя.
Но ето че на терена се появиха МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Бяха в същия състав, а Млечния зъб имаше превръзка на белите си коленца.
Второто полувреме можеше да почне.
Съдията даде сигнал. Демократичните жени за закрила на местния футбол задъвкаха фъстъците. Проф. Кънчо започна да диктува.
3.
Финал А — второ полувреме
За РЕДУТ първите десетина минути преминаха идеално!
Отборът бе сякаш преобразен. Нямаше ги ония мудни и тромави играчи от първото полувреме, на които не достигаха сили да пратят топката до противниковото поле, нямаше и смущаващи колебания.
Наистина и сега редутаблите не се отличаваха с особена бързина и сила на удара, но бяха точни, дори прекалено точни. И организирани, изумително организирани. Публиката като че не гледаше футболна среща между живи хора, а движение на строг механизъм като ония автоматични игри, при които с едно завъртване на ръчката металическите футболисти-кукли се обръщат, с друго подскачат, с трето вдигат крак и с четвърто ритат…
Маневрите на редутаблите бяха не само любопитни за гледане, но и напълно обезоръжаващи за противника. МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ бяха шашнати. През тия десет минути те никога не можаха да отгатнат накъде Льонка ще хвърли топката, къде Сисулу ще направи опит за пробив, откъде Дани ще стреля. Автоматизираните движения на редутаблите бяха толкова непредвидени, че МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се мотаеха по игрището като мухи без глави. И ако през това време в тяхната врата падна само един гол, то се дължи само на отличната игра на вратаря им.
Гола вкара Влади в десетата минута при следните обстоятелства:
С микрофон в ръка проф. Кънчо вещо ръководеше движението на своите играчи по терена. Всяка негова дума, прошепната в микрофона, предизвикваше съответни реакции на терена: ту скок на Бобо, ту шут на Йогата, ту слалом на Сисулу, ту серия пасове на нападението… Капитанът на РЕДУТ се чувствуваше като кукловод, който с едно дръпване на конците вдига крак, ръка или глава на куклата и накрая я изхвърля от сцената.
Смущаваха го само две неща. Първото бе поведението на Митко Пеле. Единствен половин-защитникът №6 не изпълняваше безусловно диктуваните чрез Интердут заповеди. Той се клатушкаше като пиян, шляеше се безцелно по игрището и като че не чуваше нищо въпреки строгите предупреждения на капитана.
Второто смущение предизвикваха МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Тъй като нямаха слушалки и никой не им диктуваше как да играят, те правеха, каквото си искат. Докато топката биваше у редутаблите, всичко си течеше по мед и масло, преминеше ли обаче при МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, нещата се разваляха и проф. Кънчо не знаеше какви заповеди да даде. Ето защо, макар и с цената на безкрайни подавания, той предпочиташе да задържи топката у РЕДУТ и да не рискува да стреля срещу противника.