И тъй в десетата минута при едно от движенията, продиктувани по Интердут, Йогата прехвърли топката към Сисулу.
— … Сисулу, подай на Тото! — шепнеше трескаво проф. Кънчо. — Тото, напред! Дани, бегом към десния ъгъл! Тото, подай му! Влади, поеми от Дани, води напред, дай назад към Сисулу! Сисулу, бъди готов за стрелба! Стреляй!
И стана така: Влади пое топката и се приготви да я прехвърли към Сисулу, но кракът му, все още под знака на снощната друсалка върху моторетката, неволно докосна топката и вместо към Сисулу фалцово я прати в мрежата. Това беше толкова неочаквано, че вратарят на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ не се помръдна дори.
Първият вик, рев на тържествуваща лъвица, повалила слон, бе на леля Гица:
— Гоооооооооооол!
ККДЖЗЗМФ поде:
— Гооооооооооооооооооооол!
Стадионът гръмна:
— Гооооооооооооооооооооосооооооооол!
ДЖЗЗМФ се прегръщаха, целуваха и плюваха фъстъци, милиционерите заиграха на прескочикобила, операторите жонглираха с камерите, директорът на Кибернетичния институт и неговите научни сътрудници скандираха „РЕДУТ като барут!“. Във въздуха летяха шапки, праскови и гевреци. Полетяха и няколко бебета. Някой запя: „Да громим неуморно, другари!“
Не се радваше един-единствен човек и това бе о.з. Храбров. Той твърде добре видя как бе отбелязан голът. Със същия успех Влади можеше да забие такава топка и в собствената си врата.
Не се радваше и единствената човекообразна маймуна в стадиона. Уплашена от неистовите ревове, мислейки, че се намира в джунглата, Ухуру трепереше и се гушеше в прегръдките на Андреа.
Ала стадионът не се занимаваше с тия две самотни единици и беснееше:
— Гооооооооооооооооооооооооооооооооол!
През зрителските редици се носеха безредни коментарии:
— Каква техника! Нов стил на игра!
— Никой не може вече да ги спре!…
— Същински машини!
— Страшни са!
— Страхотни са!
— Страховити са!
Междувременно МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ спокойно заеха местата си, а капитанът им минаваше от играч на играч и нашепваше само три думички:
— Човек срещу човек!
Играта се възобнови сред възбудените крясъци на публиката.
Няколко секунди по-късно тя бе принудена да си глътне езика. Защото картината на терена се промени коренно. Възприели новия тактически вариант, МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се лепнаха за редутаблите, човек до човек, навсякъде, без прекъсване, сякаш бяха техни сенки. И понеже бяха единайсет, а редутаблите девет, към Тото и Влади се лепнаха не двама, а четирима!
И стана нещо любопитно: МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се включиха в диктувания от Интердут автоматизъм на играта. Куклите на терена станаха двойки, които сякаш танцуваха в строгия ритъм на механизиран кукловод.
Напразно проф. Кънчо се опита да се противопостави на тази нова тактика на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Оказа се, че научно-техническата революция ползува не само редутаблите, но и противника! Разтревожен, той зашептя в микрофона:
— Внимание! Задържайте топката колкото можете по-дълго! Не я изпускайте! Не я изпускайте!
Инструкцията се изпълни веднага. Редутаблите почнаха подавания — един на друг, напред, назад, наляво, надясно, от вратаря към Бобо, от Бобо към Йогата, от Йогата на Иво, от Иво на Дани, от Дани на Сисулу, от Сисулу на Тото, от Тото на Сисулу, от Сисулу на Тото… и тъй нататък без смисъл и без край…
Играта стана скучна. Откъм публиката долетяха свирки, подигравки и гнили праскови.
Капитанът на РЕДУТ разбираше, че с такава игра изравнителен гол няма да се постигне. Нужно бе да се направи нещо решително, нещо, което да пречупи хода на играта. Той вдигна микрофона, заговори:
— Внимание! Освободете се от пазачите си! На всяка цена!
Няколко редутабли приеха това нареждане правилно и се опитаха било с бързина, било с финтови движения да се отскубнат от пазачите си. Други обаче започнаха да си служат с не съвсем чисти средства, като щипане на противника, драскане с нокти, ръгане с лакет по ребрата, плюване в лицето… МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ търпеливо понасяха тия инквизиции и нито се отделяха, нито бягаха.
Особено упорити бяха двамата пазачи на Тото, които никак не се трогваха от неговите жестоки ощипвания и груби заплахи. Ядосан, той вдигна обутия в тежката футболна обувка десен крак и с всички сили, го стовари върху гуменката на единия Млечен зъб. Малячето изпищя, падна и се затъркаля върху сгурията. До него Тото се хилеше.