— Ухуру! — нареди той. — Приготви се! Влизаш в игра!
Андреа пооправи гащетата на човекоподобната и пъхна стъклената капсулка в ухото й. Ухуру се превземаше и не искаше да върви, но Андреа я погали ласкаво по бузата:
— Хайде, Ухуру! — примоли се тя. — Иди да играеш! Иди!
Маймунката имаше меко сърце и отстъпи. Махна с ръка, сякаш казваше „От мен да мине!“, и изтича към терена. На гърба й личеше номерът 111.
Посрещнаха я с ръкопляскания, но тя не можа да ги чуе, защото в ушето й бумтеше гласът на проф. Кънчо:
— Ухуру, мини напред, към центъра! И не се превземай! Редутабли, нападайте масово подир 111! Ухуру, слушай моите заповеди! Ти трябва да пробиваш и да вкарваш голове! Хайде!
Неизвестно защо обаче, може би защото беше много изнервена, Ухуру не искаше и да знае за заповедите, които идеха от слушалката. Така например, когато капитанът й диктуваше да напредне, тя изтикваше към публиката, повдигаше фанелката над пъпа си и се хилеше. Капитанът й нареждаше да излъже някакъв Млечен зъб, тя се изправяше на ръце с главата надолу, въртеше се като пумпал и се плезеше. Капитанът й заповядваше да отстъпи, тя гризеше подхвърлени праскови. С една дума, беше непослушна и недисциплинирана.
А до края оставаха само още пет минути, пет кратки минутки, и резултатът бе все тъй 2:1. Стадионът шумеше. Публиката свиркаше. ККДЖЗЗМФ дъвчеше ноктите си. Полковник о.з. Храбров дъвчеше мустаците си. Старшина Марко дъвчеше плаката „РЕДУТ КАТО БАРУТ“.
В този миг се разрази лудницата.
Започна се с това, че Ухуру чу през слушалката гласеца на Андреа:
— Ухуру, миличка! Моля ти се, бъди послушна! Вкарай пет гола! Ухуру, Ухуру!…
Кой човекоподобен, па бил той и маймуна, може да устои на такъв нежен зов? Не устоя, естествено, и Ухуру Неандерталска. Тя се огледа настървено наоколо, забеляза топката в краката на Дани, хвърли се към нея, грабна я с предните си лапи и стремглаво хукна към насрещното поле, като правеше невъобразими зигзаги между играчите. Стигна пред вратата, гмурна се в нея, блъсна се в мрежата, излезе, пак влезе, блъсна се в мрежата, излезе, влезе, излезе, влезе… тъкмо шест пъти, преизпълнявайки по този начин молбата на Андреа.
— Гооооооооооол! — завикаха ДЖЗЗМФ, но Сашо Фадиезов отдавна вече надуваше свирката.
— Защо свириш бе? — попита притичалият Влади.
— Пряк свободен удар! — авторитетно отвърна съдията. — Ухуру вкара топката с ръце.
— Ама това не са ръце, бе! — изсмя се подигравателно Влади. — Това са крака!
Надойдоха другите играчи. Завърза се теоретичен спор: крака ли са крайниците на маймуната или ръце.
— Крака са! — викаха редутаблите. — Щом може да ходи с тях!
— Ръце са! — викаха Млечните зъби. — Щом може да яде с тях!
Съдията свирна, за да сложи край на виковете и попита:
— Нали Ухуру се казва Неандерталска?
— Разбира се! — отвърнаха редутаблите.
— Добре тогава, щом като е Неандерталска, значи е човекоподобна, а щом като е човекоподобна, горните й крака са ръце, а долните ръце са крака! Разбрано? Точка! Изпълнявайте наказателния удар! Къде е топката?
Топката беше у Ухуру, която я притискаше ревниво до гърдите си.
— Ухуру, дай топката! — нареди съдията.
Човекоподобната поклати глава: „Няма го майстора!“
И побягна към вратата. Хукнаха подпре и, тя обаче летеше като стрела, търкаляше се върху сгурията, премяташе се през глава, плезеше се, безсрамно смъкваше гащета…
Най-после при вратата успяха да я обкръжат. Двамата вратари плонжираха върху нея, в последния миг тя се изскубна, покатери се по мрежата, стъпи на напречната греда, съблече фанелка и гащета и съвсем гола, замаха победоносно опашка, скандирайки: „Са-мо РЕ-ДУТ!“.
— Слизай! — крещяха отдолу. — Слизай и дай топката!
Тя не им обръщаше внимание и продължаваше да си скандира и дирижира с опашка.
— Ухуру, Ухуру! — чу тя през слушалката сърдития глас на своя капитан. — Дай топката и слизай, иначе ще те натупам!
В отговор на заканата, тя се озъби като кръвожадна горила, бръкна с кутрето в ушето, измъкна капсулката и я пъхна в устата си. Но не я глътна както тогава, а безмилостно я схруска и презрително изплю останките й върху хорските глави.
Тогава долу някой се сети за приказката за маймуната, дето не искала да пуска кокосовите орехи от палмата. Към Ухуру полетя огромна праскова и я перна по главата. Разярена, човекоподобната замахна и хвърли топката долу.