Да се яви на 10 юни, 8 часа сутринта в двора на кооперация „Лале“, срещу зала „Фестивална“.
Условия: да не бъдете куци, да не бъдете по-големи от 12 години, да имате обща бележка 4 (добър).
Донесете си свидетелството!
Тайна, запазена за вечни времена!
Хип-хип! Ура-ура-ура!
Пръв видя позивите полковник о.з. Храбров. Полковник о.з. Храбров беше много мъжествен човек: имаше голям корем, рунтави вежди и грамадни мустаци, и по време на войната не на шега тупаше хитлеристите. Сега беше пенсионер и понеже беше вдовец, всичките му помисли, извън готвенето на боб-чорба, се съсредоточаваха във футбола и по-точно в отбора на ЦПК ПЛИСКА. От сутрин до вечер киснеше в стадиона на въпросния отбор и вършеше всичко за неговия разцвет: съветваше играчите как да играят, треньорите — как да тренират, лекарите — как да лекуват, журналистите — как да пишат, викачите дори съветваше как да викат по време на мач… Неотдавна, при срещата с ЖСК СЛАВА, той — получи парализа на езика и три дни лежа в „Пирогов“, отдел „Глухонеми“…
Та сега, като видя белите листчета, смръщи вежди и осука мустак. Хм, хм, каза си той, какъв е този РЕДУТ? Какво е това „Хип-хип-ура“? И усетил опасност за своя скъп отбор, той реши да провери каква е тази работа.
Втори забеляза позивите телевизионният режисьор другарят Антон Антонов. Очите му бляснаха от възбуда. Да, помисли си той, ето една находка, от която може да излезе нещо. И си обеща да проучи по-отблизо нещата.
Вечерта пред едно от листчетата се спряха инж. кака Вера и инж. бате Ники. Като прочетоха какво пише в него, те едновременно възкликнаха:
— Та това е работа за нашия Бобо!
И побързаха за в къщи, за да съобщят интересната новина на Бобо Черното око, който си умираше от скука без приятели.
Пред позивите се спираха и други хора, четяха, цъкаха и отминаваха. Предпоследен видях позива аз, а последна — леля Гица. Тя тъкмо се връщаше от сладкарницата, където си беше хапнала шест толумби със сироп, две пасти с каймак, три малебита и два сладоледа без каймак (леля Гица тежи 129 кила), и пред входа на кооперация „Лале“ в очите й като трън се забоде белият лист. Тя изтръпна. После, без да се двоуми, изтръгна позива с нокти и се втурна към дома на кварталния милиционерски отговорник…
Като видя на прага разярената леля Гица, старшина Марко си глътна езика.
— Другарю старшина, какво значи това? — извика тя с треперящ, от възмущение глас и показа накъсаната хартийка.
Старшината запремига, пое листчето, поизглади го и прочете:
Н ЕГАЛЕН ОЗИВ
НИМАНИЕ!
частвува в страхот отмъще ие
мечтае да съкруши враговете!
10 юни, 8 часа сутринта в двора на кооперация „Лале“
ура!
РЕДУТ!!!
Старшината едва не припадна. Това листче в ръцете на леля Гица, съчетано с нейната антиспортна ненавист, бе по-страшно от всякакви квартални бандити, то вещаеше нещастия за него, за квартала, за цяла София. Все пак той попита:
— И какво искате от мене?
— Как какво! — изкрещя тя. — Аз съм гражданка на Народна република България, плащам си редовно данъците и следователно имам право да зная какво прави народната милиция, за да осигури на гражданите следобедния им сън от посегателствата на инквизиторите, нали така?
— Така е, гражданко Гица, но нима не виждате, че това е детинска работа? — каза той и неочаквано го бодна натрапчивата мисъл, че в тази история имат пръст неговите две зверчета.
— Детинска работа ли? — захълца леля Гица. — Това са разбойници, а не деца! Кръвопийци, есесовци! Цял ден тракат с кънки под прозорците, а сега и отмъщение ми готвят. Четете, четете! „Страховито отмъщение!“. И още: „10 юни, осем часа сутринта в кооперация «Лале»“. Не е ли това достатъчно? Защо още стоите тук и не вземате мерки? Ще се оплача! Да знаете, ще се оплача! Изложение ще пратя до Народното събрание! Ще поискам да изгонят от квартала всички палачи, които карат летни кънки, а с тях и вас, защото ги покровителствувате!
Обърна се и трясна вратата под носа на объркания старшина.
Марко се почеса по тила и подтикнат от натрапничавото чувство, че в тази история имат пръст неговите наследници, надникна в стаята им. Изненади нямаше. Митенцето си лежеше в леглото и разглеждаше картинки, а Кънчо чертаеше схеми на радиоапарати. Старшината тихо се оттегли и се зае да състави план за утрешните бойни действия срещу неизвестните автори на позива.