— Той е в сградата на Сената, защитава Закона си за нравствеността.
— Прекрасно! Тръгвам. — Тя изключи телефона и се обърна към Рурк. — Това нещо може ли да върви по-бързо?
— Сега ще видим.
Ако заедно със заповедта за арестуване Уитни не бе изпратил нареждане да действа дискретно, Ив щеше да влезе тържествуващо в Сената и да му сложи белезниците пред очите на всички. Но и начинът, по който протече задържането му, я удовлетвори.
Тя изчака, докато той завърши прочувствената си реч за моралната деградация на страната, за дебнещата поквара, произтичаща от безразборните връзки, контрола върху бременността, генното инженерство. Наблегна върху липсата на морал у младото поколение, незачитането на религията в семейството, училището и работата. Нацията ни е станала безбожна. Конституционното ни право да носим оръжие беше отменено от либералната левица. Изпъстри изказването си с цифри за жестоките престъпления, разрухата в града, нелегалните наркотици — според сенатора всичко това се дължеше на задълбочаването на моралния упадък, на леките наказания за престъпниците и на снизходителното отношение към сексуалната свобода. На Ив й призля, докато го слушаше.
— През 2016 година — каза тихо тя, — в края на Градския бунт, преди забраната за използване на оръжие, само в Манхатън имаше повече от десет хиляди убити или ранени при престрелки.
Тя продължи да слуша пропитата с отрова реч на Деблас, а Рурк сложи ръка на кръста й.
— Преди да легализираме проституцията, всеки три секунди имаше изнасилване или опит за изнасилване. Разбира се, те съществуват и сега, но са свързани не толкова със секса, колкото с властта, а броят им значително намаля. Лицензираните проститутки нямат сводници, така че никой не ги бие, малтретира или убива. Не могат да използват наркотици. Имаше времена, когато жените ходеха при касапите, за да се отърват от нежеланата бременност. Рискуваха живота си, за да не го съсипят. Преди да се появи генното инженерство, се раждаха слепи, глухи и увредени деца. Науката даде възможност недъзите да се лекуват ин витро. Нашият свят не е идеален, но можеше да е много по-лош.
— Досещаш ли се какво ще му се случи, когато пресата научи за това?
— Ще го разпънат на кръст — промърмори Ив. — Дано обаче не го изкарат мъченик.
— Това няма да стане. Гласът на моралното право — подозиран за кръвосмешение, връзки с проститутки, убийство! Мисля, че с него е свършено — кимна Рурк.
Ив чу оглушителните аплодисменти в залата. От звука личеше, че екипът на Деблас се е смесил със зрителите.
Дискретността да върви по дяволите, помисли си тя, когато гонгът удари и бе обявена едночасова почивка. Промъкна се през тълпата и се изправи пред Деблас. Той приемаше поздравления от поддръжниците си за красноречивата реч; потупваха го по гърба.
Изчака, докато я забележи. Изгледа я, видя Рурк и устните му се свиха.
— Лейтенант, ако желаете да разговаряте с мен, можем да се срещнем в кабинета ми. Насаме. Ще ви отделя десетина минути.
— Ще имате достатъчно време, сенаторе. Вие сте арестуван. Обвинен сте в убийството на Шарън Деблас, Лола Стар и Джорджи Касъл. — Когато той се възпротиви и се разнесе тревожен шепот, тя повиши глас. — Допълнителните обвинения включват изнасилването на дъщеря ви Катрин Деблас и на внучката ви Шарън Деблас.
Той все още стоеше като вцепенен от шока, когато тя изви ръцете му на гърба и сложи белезниците.
— Имате право да не правите никакви изявления.
— Това е грубо посегателство — избухна, след като изслуша стандартните текстове, отнасящи се до правата му. — Аз съм сенатор на Съединените щати и се ползвам с имунитет.
— А тези федерални агенти ще ви придружат — добави тя. — Имате право на адвокат. — Продължи да изброява правата му, а блясъкът в очите й накара федералните служители и наблюдателите да отстъпят. — Разбирате ли правата си?
— Ще ти отнема значката, кучко! — Докато го превеждаше през тълпата, от гърдите му се изтръгна хриптене.
— Приемам думите ви като потвърждение. Успокойте се, сенаторе. Не искаме да получите сърдечен удар. — Тя се наведе към ухото му. — Не можеш да ми отнемеш значката, копеле, защото аз ще те довърша. — Ив се обърна към федералните агенти: — Чакат го в Ню Йорк.
Думите й едва се чуваха. Деблас крещеше и настояваше да бъде освободен незабавно. Сенатът сякаш се беше възпламенил. Забеляза, че Рокман се приближи към нея. По лицето му се четеше ярост.
— Правите огромна грешка, лейтенант.
— Напротив. Вие сгрешихте в едно изявление. Смятам, че то ще ви направи съучастник. Ще се заема с това, щом се върна в Ню Йорк.