— Клиентът ми не е потвърдил това твърдение.
Ив не обърна внимание на адвоката и се вгледа в лицето на Деблас.
— Разполагам с копие от част от дневника на Шарън Деблас, написана в деня преди убийството.
Тя хвърли листата върху масата. Адвокатът на Деблас беше издокаран, спретнат мъж с добре подрязана червеникава брада и меки сини очи. Той взе листата и ги разгледа. Каквато и да бе реакцията му, тя остана скрита зад маската на хладно безразличие.
— Това нищо не доказва, лейтенант. Убеден съм, че разбирате. Налудничавите фантазии на една мъртва жена. Жена със съмнителна репутация, която отдавна е чужда на семейството си.
— Станало ви е навик, сенатор Деблас. — Ив упорито продължаваше да говори на обвиняемия, а не на защитника му. — Упражнявали сте сексуален тормоз върху дъщеря си Катрин.
— Абсурд! — изтърси Деблас, преди адвокатът му да вдигне ръка и да го накара да замълчи.
— Имам показанията на члена на Конгреса Катрин Деблас, подписани и потвърдени пред свидетели. — Ив подаде листа и адвокатът го грабна от пръстите й, преди сенаторът да помръдне.
Прегледа го, после сложи ръка върху него.
— Вероятно не сте наясно, че за жалост в семейството има документирани умствени увреждания. Дори и в момента съпругата на сенатора е под наблюдение.
— Знаем това. — Ив дори не погледна адвоката. — Смятаме да проучим състоянието й и причините за него.
— Членът на Конгреса Деблас също е лекувана от депресия, параноя и стрес — продължи адвокатът със същия невъзмутим тон.
— Ако е така, сенатор Деблас, то корените се крият в систематичния и продължителен тормоз, който сте й причинявали като дете. Били сте в Ню Йорк в нощта на убийството на Шарън Деблас — смени темата тя, — а не в Източен Вашингтон, както твърдяхте първоначално.
Преди адвокатът да успее да й попречи, тя се наведе напред и впи поглед в Деблас.
— Нека ви кажа как се е случило. Взели сте частната си совалка, като сте платили на пилота и бордовия инженер да фалшифицират дневника. Отишли сте в апартамента на Шарън, любили сте се с нея и сте направили запис на акта за собствени цели. Носели сте у себе си пистолет — трийсет и осем калибровия „Смит енд Уесън“. И понеже тя ви се е подигравала и не сте могли да понесете напрежението от непрекъснатите заплахи, че ще ви разкрие, сте я застреляли. С три куршума — един в главата, един в сърцето и един в чатала.
Тя говореше бързо и бе приближила лицето си до неговото. Усещаше мириса на потта му и това й доставяше удоволствие.
— Последният изстрел е много хитър ход. Заличили сте възможността да се докаже извършването на полов акт. Разкъсали сте й вътрешностите. Може би действието ви е било символично, а може и да е продиктувано от чувството ви за самосъхранение. Защо сте носили оръжие? Планирали ли сте действията си? Били ли сте решили да приключите веднъж завинаги?
Деблас започна да върти очи неспокойно. Дишането му стана бързо и мъчително.
— Клиентът ми не е потвърдил притежаването на споменатото оръжие.
— Клиентът ви е отрепка!
Адвокатът се задъха:
— Лейтенант Далас, говорите за сенатор на САЩ.
— Значи високопоставена отрепка. Стъписахте се, нали, сенаторе? Кръвта, изстрелите, пистолетът в ръката ви. Вероятно не сте вярвали, че наистина ще го направите? Не сте били убеден до мига, когато сте се ядосали и сте дръпнали спусъка. Но след като извършихте престъплението, нямаше връщане назад, нали? Трябваше да прикриете следите си. Тя щеше да ви съсипе, никога нямаше да ви остави на спокойствие. Тя не беше като Катрин. Шарън нямаше да се скрие и да страда от срам и вина и да трепери от страх. Тя използваше действията ви срещу самия вас, така че се налагаше да я убиете. После трябваше да заличите следите си.
— Лейтенант Далас…
Ив не откъсваше очи от Деблас, нито обърна внимание на предупреждението на адвоката и продължи да го напада:
— Беше вълнуващо, нали? Можеше да ви се размине. Вие сте сенатор на САЩ, дядо на жертвата. Кой би си по мислил, че вие сте убиецът? Разположили сте я на леглото, задоволили сте егото си. Можехте да го направите отново, нали? Убийството отпуши някакво чувство у вас? Какъв по-добър начин да прикриете следите си, от това да го направите да изглежда като действие на някой маниак? — Тя изчака, докато Деблас вдигна чашата с вода и жадно отпи. — Маниак на свобода. Пъхнали сте една бележка под нея. Облекли сте се — сега вече по-спокоен, но все пак напрегнат. Нагласили сте телефона да се свърже с полицията в три без пет. Било ви е необходимо време, колкото да слезете долу и да се справите с лентите за запис на охранителната система. Върнали сте се в совалката и сте отпътували за Източен Вашингтон, за да изчакате и да изпълните ролята си на потресен дядо.