— Какво, по дяволите, сте направили досега, за да откриете чудовището, което е убило моята внучка? — запита без предисловия Деблас.
— Всичко, което е по силите ни, сенаторе. — Командирът Уитни остана прав и макар че предложи стол на Деблас, сенаторът закрачи из стаята, сякаш се разхождаше из новата сенаторска галерия в Източен Вашингтон.
— Имахте повече от двайсет и четири часа — възмути се Деблас. Гласът му бе дълбок и гръмлив. — Разбирам, че сте назначили само двама полицаи за разследването.
— Да, за да се ограничи изтичането на информация. Двама от най-добрите ми полицаи — добави командирът. — Лейтенант Далас води разследването и докладва единствено на мен.
Деблас обърна неумолимите си черни очи към Ив.
— Какво сте направили досега?
— Идентифицирахме оръжието и установихте часа на смъртта. Събираме доказателства, разпитваме съседите на госпожица Деблас и проучваме имената в личните и работните й дневници. Опитвам се да възстановя последните двайсет и четири часа от живота й.
— Дори и за малоумния е ясно, че е била убита от някой клиент. — Последната дума произнесе със съскане.
— В дневника й нямаше отбелязана среща няколко часа преди смъртта й. Последният й клиент има алиби за времето на убийството.
— Опровергайте го! — настоя Деблас. — Един мъж, който е готов да плати за задоволяване на нагона си, няма да изпита угризения, ако извърши убийство.
Макар Ив да не успя да види връзката между двете неща, тя си припомни какво се изисква от нея и кимна.
— Работя по този въпрос, сенаторе.
— Искам копие от дневниците със срещите й.
— Това е невъзможно, сенаторе — каза Уитни меко. — Всички доказателства при едно углавно престъпление са поверителни.
Деблас само изръмжа и посочи към Рокман.
— Шефе — Рокман бръкна в лявото джобче и извади лист хартия с холографски печат, — този документ от шефа на вашата полиция дава право на сенатора да получи достъп до всички доказателства и данни от разследването на убийството на госпожица Деблас.
Уитни хвърли бегъл поглед към документа, преди да го остави настрана. Винаги бе смятал, че политиката е игра за страхливци, и ненавиждаше факта, че понякога бе принуден да участва в нея.
— Аз лично ще говоря с шефа. Ако това пълномощно остане в сила, още днес следобед ще ви бъдат предоставени копия. — Без да обръща внимание на Рокман, той погледна към Деблас. — Поверителността на доказателствата е най-важното нещо в процеса на разследването. Ако настоявате за това, рискувате да провалите случая.
— Случаят, както се изразихте, шефе, бе моя плът и кръв.
— И затова вярвам, че ще ни помогнете убиецът да си получи заслуженото.
— Служа на справедливостта повече от петдесет години. Искам тази информация до обяд. — Той взе палтото си и го метна през месестата си ръка. — Ако не остана доволен от свършената работа по откриването на този маниак, ще се погрижа да ви махнат от тази служба. — Той се обърна към Ив. — И тогава следващото нещо, което ще разследвате, лейтенант, ще бъдат кражби на тийнейджъри в някой търговски център.
След като сенаторът изхвръкна навън, Рокман се извини безмълвно със спокойните си сериозни очи, после добави:
— Трябва да простите на сенатора. Той е преуморен. Независимо от напрежението, съществувало между него и внучката му, тя беше част от семейството. За сенатора няма нищо по-важно от семейството. Нейната смърт, такава насилствена, безсмислена смърт, го съсипа.
— Сигурно — промърмори Ив. — Виждаше се, че е съкрушен.
Рокман се усмихна. Умееше да гледа едновременно тъжно и закачливо.
— Гордите мъже често прикриват скръбта си зад агресивност. Абсолютно сме убедени във вашите способности и решителност, лейтенант. Шефе — кимна той, — очакваме данните днес следобед. Благодаря, че ни отделихте от времето си.
— Хитрец — промърмори Ив, когато Рокман тихо затвори вратата след себе си. — Не се огъвайте, шефе.
— Ще им дам каквото трябва. — Гласът му прозвуча рязко, с нотка на потисната ярост. — Сега върви и работи!
Често работата на полицаите бе еднообразна. След пет часа непрестанно взиране в монитора, докато преглеждаше имената в дневниците на Деблас, Ив се чувстваше по-изтощена, отколкото след дълъг маратон.
Дори с квалификацията и превъзходното оборудване на Фийни, който бе поел част от имената, работата беше твърде много, за да бъде отхвърлена бързо.