Оказа се, че Шарън се е радвала на голяма известност.
Тъй като прецени, че дискретният контакт ще й помогне повече, Ив се свърза с клиентите и обясни коя е. Онези, които се стреснаха от предложението за среща, с готовност бяха поканени да се явят в полицейското управление, в противен случай ги чакаше подвеждане под съдебна отговорност.
До към три часа следобед вече бе разговаряла лично с първите десетина клиенти от списъка и отново наобиколи „Горъм“.
Съседът на Деблас, елегантният мъж от асансьора, се наричаше Чарлс Монро. Ив го откри в апартамента му, където забавляваше една клиентка.
Царствено красив, в черна копринена роба и ухаещ прелъстително на любов, Чарлс се усмихна мило.
— Ужасно съжалявам, лейтенант, но до края на срещата ми от три часа остават още петнайсет минути.
— Ще почакам. — Ив влезе без покана. За разлика от апартамента на Деблас, в този имаше дълбоки удобни столове, тапицирани с естествена кожа, и дебели килими.
— Хм. — Чарлс, който очевидно се забавляваше, погледна през рамо, където една врата бе дискретно затворена в края на къс коридор. — Нали разбирате, че интимността и поверителността са жизненоважни за моята професия. Моята клиентка ще се разстрои, ако открие, че полицията е на прага ми.
— Добре. Имате ли кухня?
От гърдите му се изтръгна тежка въздишка.
— Разбира се. Минете през онази врата. Чувствайте се като у дома си. Няма да се бавя дълго.
— Спокойно. — Ив се отправи към кухнята. За разлика от изисканата всекидневна, тази част от апартамента имаше спартански вид. Чарлс вероятно рядко се хранеше тук. И все пак имаше хладилник с човешки ръст вместо хладилна камера, и тя се почерпи с една леденостудена пепси-кола. Доволна, Ив седна да изчака, докато Чарлс приключи срещата си.
Скоро дочу приглушените им гласове и сподавения им смях. Миг по-късно той влезе със същата непринудена усмивка на лицето си.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате.
— Няма нищо. Очаквате ли още някого?
— Чак по-късно вечерта. — Той извади пепси и за себе си, счупи печата за датата на трайност върху пластмасовата бутилка и изля съдържанието й във висока чаша. Смачка бутилката на топка и я запрати в устройството за рециклиране. — Вечеря, опера и романтична среща.
— Харесват ли ви подобни глупости? Имам предвид операта? — попита тя, когато той се захили.
— Мразя ги. Можете ли да си представите нещо по-досадно от едрогърдеста жена, която цяла вечер врещи на немски?
Ив се замисли.
— Не.
— Така си и знаех. Но хората имат различни вкусове. — Усмивката му изчезна, когато се приближи до нея. — Чух за Шарън по новините тази сутрин. Очаквах някой да намине. Това е ужасно. Не мога да повярвам, че е мъртва.
— Познавахте ли я добре?
— Повече от три години бяхме съседи — и от време на време работехме заедно. Случваше се някой от нашите клиенти да поиска тройка и тогава работехме заедно.
— А извън бизнеса общувахте ли?
— Тя беше красива жена и ме намираше за привлекателен. — Той повдигна загърнатите си в коприна рамене, после погледът му се премести към тъмните стъкла на прозореца, край който профуча един туристически хеликоптер. — Ако някой се случеше в настроение за игрички, другият не отказваше. — Той отново се усмихна. — Случваше се рядко. Все едно да работиш в магазин за сладкиши — скоро и шоколадът ти омръзва. Бяхме приятели, лейтенант, и аз много държах на нея.
— Къде бяхте в нощта на смъртта й — между полунощ и три часа сутринта?
Повдигна вежди. Ако още не се беше сетил, че е сред заподозрените, значи беше превъзходен актьор. Хора с неговата професия, помисли си Ив, сигурно ги бива да се преструват.
— Бях с клиентка, тук. Тя остана цяла нощ.
— Това често ли се случва?
— Въпросната клиентка предпочита този вид услуга. Лейтенант, ако се налага, ще ви дам името й, но не ми се иска да се стига дотам. Или пък ми дайте възможност да й обясня предварително.
— Става дума за убийство, господин Монро, затова се налага. Кога доведохте тук клиентката си?
— Около десет. Вечеряхме в „Миранда“, панорамния ресторант на Шеста улица.
— Значи десет — кимна Ив и видя мига, в който той си спомни.
— Камерата за наблюдение в асансьора. — Усмивката му отново стана очарователна. — Това е един мухлясал закон. Предполагам, че можете да докладвате, но едва ли си струва.
— Всяко сексуално действие в охранявана зона подлежи на санкциониране, господин Монро.
— Наричайте ме Чарлс, моля.
— Добре, Чарлс, но за подобно нещо оставаш без лиценз за шест месеца. Дай ми името й и ще уредим въпроса без много шум.