— Това означава да загубя една от най-добрите си клиентки — възмути се той. — Казва се Дарлийн Хоу. Ще ти дам адреса. — Той стана, взе електронния си бележник и прочете бързо записаната там информация.
— Благодаря. Шарън говореше ли с теб за клиентите си?
— Нали ти казах, че бяхме приятели — каза той отегчено. — Разговаряхме за работа, макар това да не е съвсем етично. Тя имаше няколко много забавни случки, докато аз съм консервативен. Шарън беше… отворена за всичко необичайно. Понякога се събирахме да пийнем и тогава ми разказваше. Без имена. Наричаше ги с измислени от нея псевдоними — императора, млекарката, нещото.
— Имаше ли някой, за когото да е споменавала, че я тормози, че се чувства неспокойна в негово присъствие? Или някой, който да е проявявал насилие?
— Тя нямаше нищо против насилието, а и никой не й създаваше проблеми. Едно нещо мога да кажа за Шарън — тя винаги владееше ситуацията. Така й харесваше, защото, както сама твърдеше, през по-голямата част от живота си е била под чужда власт. Семейството й бе причинило много страдания. Веднъж ми сподели, че никога не е имала намерение да прави кариера в професионалния секс. Влязла в бранша единствено за да причини мъка на семейството си. Но после решила, че й харесва. — Той отново повдигна рамене и отпи от чашата си. — Продължила по същия път и както сама се изразяваше: с едно чукане — два заека.
— Аха. — Ив стана и си прибра записващото устройство. — Не напускай града, Чарлс. Пак ще ти се обадя.
— Това ли е всичко?
— Засега.
Той се изправи и отново се усмихна.
— Като за полицай, с теб се говори лесно… Ив — и той докосна ръката й с върха на пръста си. Когато веждите й се вдигнаха, той прокара пръст по овала на брадичката й. — Бързаш ли?
— Защо?
— Ами разполагам с няколко свободни часа, а ти си много привлекателна. Големи добри очи — прошепна той. — Тази малка трапчинка, която разполовява брадичката ти. Защо двамата да не се отпуснем малко?
Тя почака, докато той наведе глава и устните му се спряха точно над нейните.
— Това подкуп ли е, Чарлс? Защото ако е така, и ти си толкова добър, колкото си мисля…
— Дори по-добър — той леко захапа долната й устна и нежно погали гърдата й. — Много по-добър.
— В такъв случай… трябва да те обвиня в опит за извършване на углавно престъпление. — Той се отдръпна рязко, а тя се усмихна. — А това наистина ще развали настроението и на двама ни. — Тя закачливо шляпна бузата му. — Все пак благодаря за предложението.
Той потърка брадичката си, докато я изпращаше до вратата.
— Ив?
Тя се спря с ръка върху дръжката и погледна към него.
— Да?
— Да оставим настрана подкупите. Ако си промениш мнението, ще ми бъде приятно да се опознаем.
— Когато това стане, ще те уведомя. — Тя затвори вратата и тръгна към асансьора.
Чарлс, разсъждаваше тя, би могъл да се измъкне от апартамента си, докато клиентката му спи, и да се промъкне при Шарън. Малко секс, малко убийство…
Замислена, тя влезе в асансьора.
После да подправи дисковете. Като обитател на сградата сигурно би могъл да получи достъп до охранителната система. И накрая да се шмугне обратно в леглото до клиентката си.
Сценарият изглежда съвсем правдоподобен, а това не е добре, помисли си Ив, когато излезе във фоайето. Той й хареса. Но докато не провереше внимателно неговото алиби, Чарлс Монро оставаше на първо място в списъка на заподозрените.
Глава трета
Ив мразеше погребенията. Ненавиждаше церемониите, с които хората удостояваха смъртта. Цветята, музиката, безкрайните слова и сълзи.
Можеше и да има Господ. Не бе изключила напълно подобна възможност. А ако имаше, помисли си тя, сигурно добре се забавляваше с ритуалите и излишествата от думи на своите творения.
И все пак тя бе предприела това пътуване до Вирджиния, за да присъства на погребението на Шарън Деблас. Искаше да се запознае със семейството на покойната и с техните близки, да наблюдава, анализира и преценява.
Сенаторът стоеше с навъсено лице и сухи очи, а зад него, на задната редица пейки, беше Рокман, неговата сянка. До Деблас бяха синът и снаха му.
Родителите на Шарън бяха млади, привлекателни и преуспяващи адвокати, които ръководеха своя юридическа кантора.
Ричард Деблас стоеше с наведена глава и скрити очи — по-изчистен и по-малко енергичен вариант на баща си. Дали беше съвпадение, зачуди се Ив, или нарочно бе застанал на равно разстояние от баща си и жена си?
Елизабет Баристър изглеждаше изискана и елегантна в тъмния си костюм, чупливата й махагонова коса блестеше, а стойката й бе изправена. Очите й бяха зачервени и плувнали в сълзи.