Какво ли изпитва една майка, помисли си Ив, както често се чудеше при убийство на дете.
Сенаторът Деблас имаше и дъщеря, която бе застанала от дясната му страна. Катрин Деблас бе поела по стъпките на баща си в политиката и вече бе член на Конгреса. Болезнено слаба, тя стоеше изпъната като войник, а от ръкавите на черната рокля ръцете й стърчаха като крехки вейки. До нея съпругът й Джъстин Съмит гледаше с втренчен поглед полирания ковчег в дъното на църквата. До него синът им Франклин, все още висок и кльощав юноша, неспокойно пристъпяше от крак на крак.
В края на редицата, някак отделно от останалото семейство, стоеше съпругата на Деблас, Ана.
Тя нито пристъпваше, нито плачеше. Нито веднъж Ив не я видя да погледне към покрития с цветя ковчег с тленните останки на единствената й внучка.
Имаше и други, разбира се. Родителите на Елизабет стояха хванати за ръка и плачеха, без да се прикриват. Братовчеди, познати и приятели попиваха сълзите си или просто гледаха наоколо стъписани и ужасени. Президентът бе изпратил специален пратеник, а в църквата имаше повече политици, отколкото в закусвалнята на Сената.
Макар да присъстваха над сто души, Ив лесно откри Рурк сред тълпата. Той бе сам. Имаше и други наредени край пейката до него, но тя го разпозна по самотата, в която бе обгърнат. И десет хиляди да имаше наоколо, той пак щеше да остане настрани от тях.
Поразителното му лице не изразяваше нищо — нито вина, нито скръб, нито интерес. Сякаш гледаше някаква безвкусна пиеса. Ив не можа да намери по-добро определение за едно погребение.
Мнозина извръщаха глави, за да го огледат с любопитство или — както в случая с привлекателната брюнетка — с неприкрито желание за флирт. Рурк обаче реагираше еднозначно — на никого не обръщаше внимание.
Първото й впечатление бе: леденостудена, добре охранявана крепост. Но нещо й подсказваше, че там някога е имало топлота. За да се издигне толкова високо на тази млада възраст, бе необходимо нещо повече от дисциплина и интелигентност. Беше необходима и амбиция, а Ив смяташе амбицията за взривоопасно вещество.
Той гледаше напред, но докато церемонията продължаваше, внезапно извърна глава назад и изгледа Ив право в очите.
Това така я смути, че тя едва запази хладнокръвие. Само с усилия на волята се сдържа да не премигне или отмести поглед. За един изпълнен с напрежение миг те останаха втренчени един в друг. После всички се раздвижиха и опечалените тръгнаха да излизат от църквата.
Когато Ив застана на пътеката и го потърси с поглед, той бе вече изчезнал.
Присъедини се към дългата върволица от коли и лимузини, поела към гробището. Погребалната кола и семейните превозни средства се понесоха над тях. Само много богатите можеха да си позволят погребване на тялото. Само вманиачени традиционалисти все още полагаха мъртвите в земята.
Свъсила вежди, тя почукваше с пръсти по волана, после взе да диктува наблюденията си на записващото устройство. Когато стигна до Рурк, тя се поколеба и се намръщи още повече.
— Защо ще си прави труда да присъства на погребението на някаква случайна позната? — промърмори тя към записващото устройство в джоба си. — Според данните те са се запознали съвсем наскоро и са излизали заедно само веднъж. Поведението му изглежда нелогично и съмнително.
Тя потрепери, доволна, че е сама, когато мина под сводестите порти на гробището. Според Ив погребването на мъртвите в земята трябваше да се забрани със закон.
Отново речи и сълзи, отново цветя. Слънцето блестеше като стомана, но студът хапеше здравата. Тя пъхна ръце в джобовете си. Пак бе забравила ръкавиците си. Дългото черно палто, което носеше, бе взето назаем. В тънките кожени ботуши палците й се бяха превърнали в ледени блокчета.
Неприятното усещане отклони вниманието й от навяващите печал надгробни камъни и миризмата на студена, прясно изкопана земя. Изчака благоприятен момент и щом последната скръбна дума за вечен живот заглъхна, тя се приближи към сенатора.
— Моите съболезнования, сенатор Деблас, на вас и семейството ви.
Очите му бяха неумолими — остри и черни като ръб на изсечен камък.
— Спестете си съболезнованията, лейтенант. Искам справедливост.
— Аз също. Госпожо Деблас. — Ив протегна ръка към съпругата на сенатора и видя, че пръстите й стискаха здраво няколко крехки клонки.
— Благодаря, че дойдохте.
Ив кимна. Един поглед отблизо й показа, че Ана Деблас е на успокоителни. Очите й едва се плъзнаха по лицето на Ив и се спряха точно над рамото й, когато отдръпна ръката си.