— Благодаря, че дойдохте — каза тя с абсолютно същия равен тон на следващия, дошъл да поднесе съболезнованията си.
Преди Ив да успее да си отвори устата, някой здраво стисна реката й. Рокман се усмихваше надуто.
— Лейтенант Далас, сенаторът и семейството му оценяват присъствието ви като израз на съчувствие и интерес. — Той я отведе встрани. — Сигурен съм, разбирате, че при създадените обстоятелства родителите на Шарън трудно ще издържат среща с полицая, разследващ случая с дъщеря им.
Ив направи няколко крачки, след което рязко освободи ръката си.
— Бива си ви, Рокман! Това е един много деликатен и дипломатичен начин да ми кажете да се разкарам.
— В никакъв случай — продължи да се усмихва той, учтив до сервилност. — Но за всяко нещо си има време и място. Можете да разчитате на пълното ни съдействие, лейтенант. Ако искате да разговаряте със семейството на сенатора, за мен ще бъде удоволствие да уредя това.
— Аз сама ще уредя срещите си, когато и където намеря за добре. — И тъй като спокойната му усмивка я дразнеше, тя направи опит да я изтрие от лицето му. — Ами вие, Рокман? Имате ли алиби за въпросната нощ?
За миг усмивката му помръкна — това донякъде я удовлетвори. Той обаче се съвзе бързо.
— Не ми харесва думата алиби.
— На мен също — върна му го тя и се усмихна. — Ето защо най-обичам да я опровергавам. Вие не отговорихте на въпроса ми, Рокман.
— В нощта на убийството се намирах в Източен Вашингтон. Двамата със сенатора работихме до късно по уточняването на един законопроект, който той възнамерява да внесе следващия месец.
— От Източен Вашингтон до Ню Йорк се стига бързо — подхвърли тя.
— Така е. Точно в онази нощ обаче не съм пътувал. Работихме почти до полунощ, след което се оттеглих в гостната на сенатора. На другата сутрин закусихме заедно в седем часа. След като Шарън, според вашите доклади, е била убита в два, остава ми един много малък отрязък от време.
— И малкият отрязък стига. — Тя каза това единствено за да го подразни, после се обърна и си тръгна. Във файла, предоставен на Деблас, тя беше спестила информацията за фалшификациите по дисковете от системата за наблюдение. Убиецът е бил в „Горъм“ около полунощ. Рокман едва ли щеше да използва дядото на жертвата за алиби, ако то не бе непоклатимо. Това, че Рокман бе работил до полунощ в Източен Вашингтон, отрязваше малката възможност.
Тя отново зърна Рурк и забеляза как Елизабет Баристър се притисна към него, докато той се навеждаше, за да й прошепне нещо. Това не беше обичайното изразяване на съболезнования между непознати, помисли си Ив.
Учудено повдигна вежди, когато Рурк погали с ръка дясната буза на Елизабет и целуна лявата й, преди да се върне при Ричард Деблас.
Отиде при сенатора, но се държаха официално и размениха само няколко думи. После тръгна между студените паметници, издигнати от живите за мъртвите.
— Рурк!
Той спря и, както по време на службата, се обърна и срещна погледа й. Стори й се, че в очите му видя да проблясва нещо: гняв, скръб, нетърпение. После то изчезна и те станаха просто хладни, сини и непроницаеми.
Тръгна към него, без да бърза. Нещо й подсказа, че той е свикнал останалите — и най-вече жените — да се втурват към него. Затова забави ход. Правеше широки крачки, а полите на дългото палто се усукваха около премръзналите й крака.
— Бих искала да говоря с вас — каза Ив, когато се изравни с него. Извади значката си и видя, че той я погледна бързешком, после отново вдигна очи към лицето й. — Разследвам убийството на Шарън Деблас.
— Винаги ли присъствате на погребенията на жертвите, лейтенант Далас?
Гласът му бе спокоен и в него едва се долавяше очарователното ирландско произношение — като гъста сметана в кафе с уиски.
— А вие винаги ли присъствате на погребенията на жени, които едва познавате, Рурк?
— Аз съм приятел на семейството — каза той и думите му прозвучаха естествено. — Вие треперите от студ, лейтенант.
Тя мушна вкочанените си пръсти в дълбоките джобове на палтото.
— Добре ли познавате семейството на жертвата?
— Доста добре. — Той сведе глава. След миг зъбите й ще затракат, помисли си той. Отвратителният вятър бе разрошил зле подстриганата й коса около интересното лице. Интелигентно, упорито, предизвикателно. Три напълно основателни причини, за да събудят интереса му.
— Не е ли по-добре да поговорим някъде на топло?
— Не успях да се свържа с вас — започна тя.
— Пътувах. Но нали вече ме открихте. Предполагам, че се връщате в Ню Йорк.
— Имам няколко минути, преди да тръгна за совалката. Затова…
— Затова нека да се върнем заедно. Това ще ви даде възможност да ме повъртите на шиш.