— Имаме разрешение — съобщи командирът. — След трийсет секунди излитаме.
Скоро бяха вече във въздуха. Бяха излетели така гладко, че стомахът й едва го усети. Много добре, помисли си тя, за разлика от търговските полети, които те залепват за облегалката на стола през първите пет минути от полета.
Сервираха им напитки и плато с плодове и сирене, от които устата на Ив се напълни със слюнка. Време е, каза си тя, да се хваща за работа.
— Откога познавате Шарън Деблас?
— Запознах се с нея наскоро, в дома на общ познат.
— Казахте, че сте приятел на семейството.
— На родителите й — отвърна Рурк непринудено. — Познавам Бет и Ричард от няколко години. Запознахме се във връзка с работата, след това се сприятелихме. Тогава Шарън още учеше, после замина в Европа и нашите пътища не се бяха пресичали. За първи път я срещнах преди няколко дни и я заведох на вечеря. След това научих, че е мъртва.
Той извади плоска златна табакера от вътрешния си джоб. Очите на Ив се присвиха, докато наблюдаваше как пали цигара.
— Тютюнът е забранен от закона, Рурк.
— Не и в свободното въздушно пространство, в международни води и в частна собственост. — Той й се усмихна през облак дим. — Лейтенант, не смятате ли, че полицията има достатъчно друга работа, за да се занимава с личния ни живот?
Не й беше приятно да си признае, че тютюнът ухаеше възбуждащо.
— И колекционирането на оръжия ли е част от личния ви живот?
— За мен те носят някакво очарование. Вашият и моят дядо са смятали притежаването им за свое конституционно право. Не говорим често за конституционни права, защото смятаме, че вече сме се цивилизовали.
— И убийството с този тип оръжие сега е по-скоро отклонение, отколкото норма.
— Обичате правилата, нали, лейтенант?
Въпросът бе зададен снизходително, каквато бе и съдържащата се в него обида. Тя застана нащрек.
— Без правила настава хаос.
— В хаоса има живот.
Глупава философия, помисли си тя раздразнено.
— Притежавате ли трийсет и осем калибров „Смит енд Уесън“, модел десет, произведен приблизително през 1990 година?
Той дръпна от цигарата си бавно и замислено.
— Мисля, че имам един от този модел. С това ли е била убита?
— Имате ли нещо против да ми го покажете?
— Не, разбира се. Когато пожелаете.
Твърде спокойно реагира, помисли си тя. Гледаше с подозрение на всичко, което ставаше лесно.
— Вечеряли сте с починалата вечерта преди смъртта й. В Мексико.
— Точно така — Рурк загаси цигарата си и се отпусна назад с брендито в ръка. — Имам една малка вила на западния бряг. Мислех, че ще й хареса. И не се излъгах.
— Имали ли сте физическа връзка с Шарън Деблас?
За миг очите му светнаха, но дали шеговито или гневно, тя не успя да определи.
— Доколкото разбирам, питате ме дали съм правил любов с нея? Не, лейтенант, макар че сигурно ви се струва невероятно, ние просто вечеряхме.
— Водите една красива жена, професионална компаньонка, във вилата си в Мексико и всичко, което правите двамата, е да вечеряте.
Избра си едно лъскаво зелено грозде и тогава отговори.
— Ценя красивите жени по няколко причини и обичам да прекарвам времето си с тях. Но с професионалистки не общувам по две причини. Първо, не смятам, че е необходимо да плащам за секс. — Той отпи от брендито, докато я наблюдаваше над ръба на чашата. — И второ, не обичам да деля една жена с друг мъж. — Той спря за миг. — А ти?
Стомахът й се сви, но тя реши да не се задълбочават на тази тема.
— Сега не говорим за мен.
— Но аз имах предвид теб. Ти си красива и двамата сме сами, ала всичко, което правим, е да пием кафе и бренди. — Той се усмихна на ядосания й поглед. — Героично, нали, какви задръжки само!
— Струва ми се, че връзката ти с Шарън Деблас е била от по-различно естество.
— Тук съм съгласен. — Той избра още едно зърно грозде и й го предложи.
Апетитът е слабост, припомни си Ив и взе зърното.
— Видя ли се с нея след вечерята в Мексико?
— Не, разделихме се към три часа сутринта и аз се прибрах у дома. Сам.
— Можеш ли да ми кажеш къде си бил през последните четирийсет и осем часа, след като си се прибрал сам у дома?
— Първите пет прекарах в леглото. След закуска свиках съвещание. Около осем и петнайсет. Можеш да провериш протокола.
— Ще го направя.
Този път той се усмихна — ослепителна усмивка, от която сърцето й се разтупка.
— Не се съмнявам. Лейтенант Далас, ти наистина си очарователна.
— А след съвещанието?