— Много си придирчива, а пък и това беше преди шест месеца.
Той се бе опитал да я вкара в леглото си срещу безплатна татуировка на устните, която според Ив дори не беше достатъчно трайна, но тя не му го каза в очите.
— Ще отида да се преоблека.
— Изглежда не ти си излиза да се поотъркаш в космическите пилоти. — Мейвис отново скочи и кристалите на ушите й, които стигаха до раменете, заблещукаха. — Но поне си смени тази отвратителна пола. Ще поръчам нещо от китайския ресторант.
От облекчение раменете на Ив се отпуснаха. Заради Мейвис тя би изтърпяла една вечер в шумен, претъпкан и противен клуб сред похотливи пилоти и техници от станциите. Идеята да похапнат китайска храна удобно изтегнати, сякаш смъкна тежък товар от гърба й.
— Наистина ли нямаш нищо против?
Мейвис махна с ръка вместо отговор и включи компютъра, за да намери ресторанта, който искаше.
— Всяка вечер съм в някой клуб.
— Това се казва работа — рече Ив и влезе в спалнята.
— Ти ли ми казваш това? — Мейвис се зачете във вечерното меню, изписано на екрана. — Искаш ли рула с яйца?
— Разбира се.
— Вече не пея за един обяд, а получавам десет процента от прихода на заведението. Станах най-обикновена бизнес дама — добави Мейвис.
— У теб няма нищо обикновено — възрази Ив. Тя се върна, обута в удобни джинси и тениска.
— Така си е. Остана ли ти нещо от виното, което донесох последния път?
— Втората бутилка е почти пълна. — Идеята й допадна и Ив се отправи към кухнята, за да налее. — А излизаш ли още със зъболекаря?
— Не. — Мейвис лениво отиде до апарата за забавление и го настрои на музика. — Работата стана много сериозна. Нямах нищо против да е влюбен в зъбите ми, но реши да получи всичко. Искаше да се оженим.
— Ах, копеле такова.
— На никого не можеш да имаш доверие — съгласи се Мейвис. — Как върви работата със закона и реда?
— Тъкмо сега е малко напечено. — Наливаше виното, когато на вратата се позвъни. — Не е възможно да носят вечерята толкова скоро. — Чу как Мейвис безгрижно се понесе към вратата на дванайсет сантиметровите си токчета. — Провери охранителния екран! — провикна се Ив и едва бе тръгнала към вратата, когато Мейвис я отвори.
В първия миг изруга, в следващия вече бе посегнала към оръжието, което не носеше. От закачливия смях на Мейвис нивото на адреналина й бързо се понижи.
Ив разпозна униформата на компанията за доставки и видя притесненото лице на младежа, който подаде пакета на Мейвис.
— Обожавам подаръците — каза Мейвис, премигвайки кокетно, докато момчето си тръгваше поруменяло. — Вие не вървите ли в комплект с подаръка?
— Остави хлапака на мира. — Ив поклати глава, взе пакета от Мейвис и затвори вратата.
— Нямаш представа какви сладурчета са на тази възраст. — И тя изпрати въздушна целувка към екрана, после се обърна към Ив. — Защо си толкова нервна, Далас?
— Изнервена съм от случая, по който работя. — Тя погледна златното фолио и изящната панделка на пакета, който държеше повече с подозрение, отколкото с удоволствие. — Нямам представа кой може да е изпращачът.
— Има картичка — посочи Мейвис иронично. — Можеш да я прочетеш и да сложиш край на загадката.
— Умница! — Ив извади картичката от позлатения плик.
Мейвис надникна през рамото на Ив и тихо подсвирна.
— Не е онзи Рурк, нали? Баснословно богатият, загадъчен и сексапилен Рурк, който притежава приблизително двайсет и осем процента от света и сателитите му?
Единственото, което почувства Ив, беше раздразнение.
— Познавам само един Рурк.
— Ти го познаваш! — Мейвис завъртя гримираните си в зелено очи. — Далас, непростимо съм те подценила. Разкажи ми всичко! Как, кога, защо? Спа ли с него? Кажи ми, че си спала с него, и после разкажи всичко до най-малката подробност!
— През последните три години имахме тайна любовна връзка и аз му родих син, когото будистки монаси отглеждат на обратната страна на луната. — Със свъсени вежди Ив разклати кутията. — Дръж се, Мейвис! Това е във връзка с един случай и — преди Мейвис да успее да си отвори устата, тя добави: — това е строго секретно.
Този път Мейвис не завъртя очите си. Щом Ив каза „секретно“, вече никакво ласкателство, молба или хленчене не можеха да я помръднат и на милиметър.
— Добре де, но можеш поне да ми кажеш дали на живо изглежда така добре, както на снимки.
— По-добре — промърмори Ив.
— Божичко, наистина ли? — Мейвис изстена и се строполи на канапето. — Мисля, че току-що получих оргазъм.
— Трябваше да ти го кажа. — Ив остави пакета настрани и го погледна намръщено. — А откъде знае къде живея? Не можеш да изровиш адреса на едно ченге от указателя. Как е разбрал? — повтори тихо тя. — И какво цели с това?