Лола искаше да изглежда като секси фея и смяташе, че го е постигнала. Късата й смолисточерна коса бе подстригана на черта. Кожата й бе млечно бяла и изпъната. Тя пестеше пари, за да си промени очите от кафяви на смарагдовозелени, тъй като смяташе, че те по-добре ще подхождат на външността й. Имаше прелъстително телце, което не се нуждаеше от много грижи.
През целия си живот бе мечтала да стане лицензирана компаньонка. Другите момичета гледаха да направят кариера в правото или финансите, учеха, за да си пробият път в медицината или индустрията, но Лола си знаеше, че е родена за секс.
А защо да не изкарва прехраната си с онова, което й се удаваше най-добре?
Искаше да бъде богата, търсена и глезена. Мъжете, особено по-възрастните, бяха готови да плащат добре за жени с прелестите на Лола. Но свързаните с професията й разходи се оказаха по-големи, отколкото си бе мислила — там в малката стаичка в Толедо.
Таксите за лиценза, задължителните здравни прегледи, наемът и данъкът „грях“ — всичко това изяждаше печалбите й. След като престана да плаща за обучението, едва успя да задели за малък едностаен апартамент в мизерните покрайнини на „Алеята на проститутките“.
И все пак така беше по-добре, отколкото да работи на улицата, както много други все още правеха. Но Лола имаше планове за бъдещето.
Един ден щеше да живее в апартамент на покрива на някоя сграда и щеше да приема само избрана клиентела. Щеше да пие вино и да вечеря в най-луксозните ресторанти, да лети със самолет до екзотични места, да забавлява кралски особи и милионери.
Беше достатъчно добра и нямаше никакво намерение да се застоява в дъното на стълбата.
Бакшишите помагаха. Една професионалистка не биваше да приема пари в брой или кредитни бонуси. Поне формално. Но всички го правеха. А тя си беше все още момиче и предпочиташе малките подаръци, които някои от клиентите й даваха. Но парите си влагаше в банка и им трепереше, защото не спираше да мечтае за своята мансарда.
Тази вечер щеше да забавлява нов клиент — някакъв, който държеше да го нарича татенце. Мъжът вероятно си мислеше, че е първият, който я кара да бъде малкото му момиченце. Всъщност само след няколко месеца в професията педофилите бързо се ориентираха към нея.
И така тя щеше да седи в скута му, той щеше да я пляска по дупето и да й обяснява с назидателен тон, че трябва да бъде наказана. В действителност това приличаше на игра и повечето мъже бяха общо взето сладури.
Като си мислеше това, тя избра една рокля с кокетна пола и бяла фестонирана якичка. Отдолу не носеше нищо друго освен бели чорапи. Махна космите от пубиса си, за да изглежда гола и гладка като десетгодишна.
След като разгледа отражението си в огледалото, тя добави още малко цвят на страните си и блясък на нацупените си устни.
При почукването на вратата тя се усмихна и младото й, все още наивно лице й се усмихна от огледалото.
Все още не можеше да си позволи видеоохранителна система и погледна през шпионката, за да огледа посетителя.
Той беше хубав и това й допадна. И, предположи тя, на достатъчно години, за да й бъде баща, което щеше да му хареса.
Тя отвори вратата и отправи към него срамежлива, стеснителна усмивка:
— Здрасти, татенце.
Той не искаше да губи време. Това беше предимството, от което имаше най-малко в момента. Усмихна й се. За уличница тя изглеждаше доста добре. Когато вратата се — затвори зад гърба му, той мушна ръка под полата й и с удоволствие установи, че е гола. Това щеше да ускори нещата, ако можеше да се възбуди бързо.
— Татенце! — като се вживя в ролята си, Лола пронизително се изкикоти. — Така не е прилично.
— Чувам, че ти не си се държала прилично. — Той свали палтото си и го остави внимателно настрани, докато тя му се цупеше. Макар че бе взел предпазни мерки да не оставя отпечатъци, все пак не възнамеряваше да пипа нищо друго в стаята, освен нея.
— Бях послушна, татенце. Много послушна.
— Не си се държала прилично, момиченце. — Той извади една малка камера от джоба си, остави я отстрани и я на сочи към тясното, отрупано с възглавници и плюшени играчки легло.
— Ще снимаш ли?
— Точно така.
Искаше й се да му каже, че това ще му струва допълнително, но реши да изчака, докато свършат. Клиентите не искаха фантазиите им да бъдат смесвани с действителността. Беше научила това по време на обучението.
— Лягай на леглото!
— Добре, татенце — тя легна сред възглавниците и ухилените животни.
— Чувам, че си се пипала.