Выбрать главу

— Не, татенце.

— Не е хубаво да лъжеш татко си. Ще трябва да те накажа, но после ще има целувка и ще се почувстваш по-добре. — Когато тя се усмихна, той пристъпи към кревата. — Вдигни си полата, момиченце, и ми покажи как се пипаш.

Лола не се интересуваше от тази част. Тя обичаше да я докосват, но допирът на собствените й ръце почти не й доставяше удоволствие. И въпреки това тя вдигна полата си и започна да се гали със срамежливи и колебливи движения, както предполагаше, че иска той.

Плъзгането на малките й пръстчета го възбуди. В края на краищата жената бе създадена за това — да използва себе си и мъжете, които я желаеха.

— Е, как е?

— Добре — промърмори тя. — Пипни и ти, татенце. Да видиш колко е нежно.

Той сложи ръката си върху нейната, а когато пръстът му се плъзна вътре, почувства, че членът му се втвърдява. Щеше да свърши бързо и за двамата.

— Разкопчай си роклята — нареди й той и продължи да плъзга ръката си с умели движения, докато тя разкопчаваше ученическата си якичка. — Обърни се.

Щом се обърна, той замахна с ръка и заудря навирения й задник. Бялата плът се зачерви, а тя се разхленчи точно както се очакваше от нея.

Нямаше значение дали я боли или не. Сделката си беше сделка.

— Добро момиче! — Сега вече бе в пълна ерекция и започваше да пулсира. И въпреки това движенията му бяха внимателни и премерени, докато се събличаше. Гол, той я възседна, плъзна ръцете си под нея, така че можеше да мачка гърдите й. „Толкова е млада“ — помисли си той и се остави да изпита удоволствието от свежата плът, която още дълго нямаше да има нужда от козметични корекции.

— Татко ще ти покаже как се награждават добрите момиченца.

Той искаше тя да го поеме в устата си, но не можеше да рискува. Противозачатъчните, които вземаше, щяха да унищожат спермата във вагината, но не и в устата й.

Вместо това той повдигна бедрата й и докато проникваше в нея, удряше с ръце стегнатата, млада плът.

Беше по-груб отколкото и двамата бяха очаквали. След първия силен тласък той спря. Нямаше никакво желание да я наранява дотолкова, че тя да извика. Макар че в място като това той се съмняваше, че някой ще чуе или ще се загрижи.

Тя все още беше очарователно неумела и наивна. Той премина на по-бавен, по-внимателен ритъм, който откри, че му доставя истинска наслада.

Движенията й бяха точни, посрещаше го, отговаряше му. Но изглежда не всичките й стенания и викове бяха симулирани. Той почувства как тя се стяга и потреперва, и се усмихна — беше доволен, че е успял да доведе една уличница до истински оргазъм.

Затвори очи и се изпразни.

Тя въздъхна и се сгуши на една от възглавниците. Всичко мина добре, много, много по-добре, отколкото бе очаквала. Надяваше се, че си е намерила още един постоянен клиент.

— Бях ли добро момиче, татенце?

— Много, много добро. Но още не сме свършили. Обърни се.

Докато тя се преместваше, той се изправи и се дръпна от обсега на камерата.

— Видео ли ще гледаме, татенце?

Той само поклати глава.

Като си спомни ролята, която трябваше да играе, тя се нацупи.

— Обичам видео. Можем да гледаме, а след това ти можеш отново да ми покажеш как да стана добро момиче. — Тя му се усмихна, надявайки се да получи нещо допълнително. — Този път мога да те погаля. Искам да те погаля.

Той се усмихна и извади от джоба на палтото си СИГ 210 със заглушител. Наблюдаваше я как премигва с любопитство, докато той се прицелваше с пистолета.

— Какво е това? Това играчка за мен ли е?

Простреля я най-напред в главата. Оръжието едва изпука, а тя рязко политна назад и се сгърчи в конвулсии. Хладнокръвно той отново се прицели между младите, стегнати гърди и накрая и в гладкия, обезкосмен пубис.

Изключи камерата и внимателно нагласи Лола между напоените с кръв възглавници и опръсканите плюшени играчки, докато тя го гледаше втренчено с широко отворени от изненада очи.

— Това не беше хубав живот за едно младо момиче — каза й той нежно, после се върна при камерата и записа последната сцена.

Глава пета

Единственото, което Ив искаше, бе един сладкиш. По-голямата част от деня прекара в даване на показания в съда, а обедната й почивка бе провалена от обаждането на един доносник, който й бе струвал петдесет долара и й бе спечелил незначителна преднина по дело за контрабанда, довело до две убийства, с което си блъскаше главата от два месеца.

Искаше само да си вземе набързо някакъв захарен заместител, преди да се устреми към къщи, за да се подготви за срещата с Рурк в седем часа.

Можеше да се отбие с колата в някой от многобройните магазини за бързи покупки, но предпочете малкия кулинарен магазин на ъгъла на Седемдесет и осма западна улица независимо, или може би тъкмо заради факта, че той бе собственост на Франсоа — един грубиян със змийски очи, избягал в Америка след като Армията за социални реформи бе свалила правителството във Франция преди около четирийсет години.