Той мразеше Америка и американците. Армията за социални реформи падна от власт шест месеца след преврата, но Франсоа остана, проклинаше и се оплакваше зад тезгяха на кулинарния магазин на Седемдесет и осма улица, като с огромно удоволствие бълваше обиди и гнусотии на политическа тема.
Ив го наричаше Франк, за да го ядосва. Влезе в магазина с единствената мисъл да си купи нещо сладко, но когато автоматичната врата започна да се затваря с шепот зад нея, тя инстинктивно усети нещо нередно.
Мъжът, застанал до тезгяха, беше с гръб към нея. Дебелото яке и качулката на главата скриваха всичко, освен внушителния му ръст.
Прецени, че трябва да е висок метър и деветдесет и пет, и поне сто и десет килограма. Дори без да поглежда слабото ужасено лице на Франсоа, разбра, че нещо става. Усети го във въздуха. Първото нещо, което й хрумна, бе да извади оръжието си, но после се разколеба.
— Тука, мръсницо. По-бързо!
Мъжът се обърна. Имаше бледозлатистия тен, който се получава от смесването на много раси, а в очите му се четеше отчаяние. Ив погледна малкия кръгъл предмет в ръката му.
Ръчно изработеното експлозивно устройство я разтревожи. Знаеше, че ръчно изработените бомбички избухваха лесно. Идиотът можеше да убие всички само заради разтрепераните си от нерви ръце.
Тя предупреди Франсоа с поглед. Ако се обърнеше към нея като лейтенант, всички щяха да хвръкнат във въздуха. Вдигна ръцете си така, че да се виждат, и се отправи към тезгяха.
— Не искам неприятности — каза тя с нервен глас. — Моля ви, имам деца у дома.
— Млъквай! Затваряй си устата! На пода! Лягай на пода!
Ив коленичи и мушна ръка под якето си, където бе скрито оръжието й.
— Всичко — нареди мъжът и направи многозначителен жест с малката смъртоносна топка. — Искам всичко. Пари, жетони. Бързо.
— Днес не вървеше много — изхленчи Франсоа. — Виж какво, бизнесът не е като едно време. Вие американците…
— Искаш ли да изядеш това? — изрева мъжът и тикна експлозива в лицето на Франсоа.
— Не, не — паникьосан, Франсоа набра с треперещи пръсти кода за сигурност. Касата се отвори и Ив видя как крадецът погледна към парите, после вдигна очи към камерата.
Знаеше, че образът му е запечатан там и че всичките пари на Ню Йорк не биха могли да го изтрият. Експлозивът, небрежно подхвърлен през рамото му на излизане, щеше да свърши тази работа.
Тя си пое дъх като гмуркач. Изправи се с рязко движение точно под ръката му. От силното ръзтърсване устройството полетя свободно във въздуха. Писъци, ругатни, молитви. Улови го с върха на пръстите си като висока топка и точно тогава крадецът се извъртя.
Удари я по-скоро с опакото на ръката си, отколкото с юмрук и Ив реши, че й е провървяло. Блъсна се в стелажа за соев чипс и видя звезди посред бял ден, но успя да задържи бомбичката.
„Не с тази ръка, по дяволите, не с тази ръка — остана й време да си помисли, докато стелажът се сгромолясваше под нея.“ Опита се да използва лявата си ръка, за да освободи оръжието си, но сто и десетте килограма ярост и отчаяние се стовариха върху нея.
— Натисни алармата! — изкрещя тя към Франсоа, който стоеше като истукан, а устата му ту се отваряше, ту се затваряше. — Натисни скапаната аларма! — После ударът в ребрата изкара дъха й и тя изохка. Този път вече беше използвал юмрук.
— Тези пари ми трябват. Трябва да ги взема. Ще ви убия. Всички ви ще убия — крещеше той.
Тя успя да го ритне с коляно. Този твърде стар начин на защита й спечели няколко секунди, но силите не й достигнаха да се пребори с него.
Главата й се удари в ръба на тезгяха и пред очите й отново се появиха звезди. Сладкишите, за които бе копняла, се посипаха върху нея.
— Ах, ти мръсник! Отвратителен мръсник! — рече тя и заби три крошета в лицето му. От носа му шурна кръв и той сграбчи ръката й.
Знаеше, че ще се счупи. Знаеше, че ще усети острата болка и ще чуе слабото изпукване на костта.
Но тъкмо когато пое въздух, за да изпищи, очите й зърнаха лъснатите черни обувки, по които можеше да се познае всяко местно ченге.
— Арестувайте го! Опит за грабеж, въоръжен, носи експлозив, упражнява физическо насилие. — Искаше й се да добави, физическо насилие над офицер и съпротива за арест, но тъй като не се бе легитимирала, това го спести.
— Добре ли сте, госпожо? Искате ли медицинска помощ?