— Не го искат достатъчно силно. Не са готови да се борят за това. Да поемат риск.
— Но ти го направи, така ли?
— Точно така. Да си беден е… неудобно. Аз обичам удобствата. — Когато сервираха салатите им — хрупкави зеленчуци, размесени с фини подправки, — той й предложи малка кифла от една сребърна купа. — Не сме чак толкова различни, Ив.
— Е, да.
— Ти си искала да станеш полицай и си се борила, поемайки всички произтичащи от това рискове. Защото смяташ, че нарушаването на законите носи неудобства. Аз правя пари, ти раздаваш справедливост. Нито едно от двете не е проста работа. — Той изчака миг. — Знаеш ли какво искаше Шарън Деблас?
За миг задържа вилицата във въздуха, после набоде едно крехко, изскубнато само преди час, парче андив1.
— Какво смяташ, че е искала?
— Власт. Сексът често е начин да се постигне това. Тя е имала достатъчно пари, за да се чувства добре, но е искала още. Парите също са власт, но тя е искала власт над клиентите си, над себе си и най-вече, искала е власт над семейството си.
Ив остави вилицата си. На светлината на огъня и танцуващите отблясъци от свещ и кристал той изглеждаше опасен. Не защото една жена би се изплашила от него, а защото би го пожелала. Сенките играеха в очите му и не издаваха нищо.
— Това е истински анализ на жената, която твърдиш, че едва си познавал.
— Не е нужно много време, за да се състави мнение, особено ако личността е ясна. Тя не притежаваше твоята дълбочина, Ив, не умееше да се владее като теб, нито притежаваше твоята достойна за завист способност да се концентрираш.
— Сега не говорим за мен. — Не, тя не искаше той да говори за нея, нито да я гледа по този особен начин. — Според теб била е жадна за власт. Дотолкова, че да я убият, преди да посегне към следващата по-голяма хапка, така ли?
— Интересна теория. Въпросът би трябвало да бъде: твърде голяма хапка за какво? Или за кого?
Същата безмълвна прислужница отнесе салатите и донесе огромни порцеланови чинии, препълнени с месо и тънки златисти резенчета печени картофи.
Ив почака, докато отново останаха сами, след това започна да реже пържолата си.
— Когато някой мъж трупа много пари, имущество и обществено положение, тогава той има какво да губи.
— А, значи сега говорим за мен — още една интересна теория. — В очите му личеше интерес, но същевременно се и забавляваше. — Тя ме е изнудвала с нещо и аз, вместо да й платя или да й се изсмея, съм я убил. Спал ли съм с нея преди това?
— Ти отговори — изрече Ив с равен глас.
— Това напълно ще подхожда на сценария, като се има предвид изборът й на професия. Може да има затъмнение в пресата по този случай, но не са нужни кой знае какви усилия, за да се направи заключението, че тук е намесен секс. Значи първо съм я обладал, след това съм я застрелял… — Той сложи в устата си една хапка от пържолата, сдъвка я и преглътна. — Има обаче един малък проблем.
— Какъв?
— Аз притежавам едно качество, което можеш да наречеш старомодна чудатост. Мразя да се отнасям брутално към жените по какъвто и да било начин.
— Искаш да кажеш, че е старомодна, защото всъщност не обичаш да се отнасяш брутално към останалите.
Той помръдна с красивите си рамене.
— Както казах, това е чудатост. Намирам, че е проява на лош вкус да наблюдавам как светлината на свещта припламва по нараненото ти лице.
Той я изненада, като протегна ръка и нежно прокара пръст надолу по синината.
— В моите очи убийството на Шарън Деблас би изглеждало проява на още по-лош вкус. — Той отпусна ръка и отново се зае с вечерята си. — Макар да се знае, че понякога съм вършил неща, които не ми харесват. Така се е налагало. Какво ще кажеш за вечерята?
— Чудесна е. — Стаята, светлината, храната — всичко беше прекрасно. Чувстваше се, сякаш бе попаднала в друг свят, в друго време. — Кой, по дяволите, си ти, Рурк?
Той се усмихна и напълни чашите.
— Ти си ченгето. Открий сама.
Ще го направя, обеща си тя.
— Какви други теории имаш за смъртта на Шарън Деблас?
— Не си заслужава да се говори за тях. Тя обичаше вълнението и риска и не се притесняваше, че може да постави в неудобно положение онези, които я обичаха. И все пак тя беше…
Заинтригувана, Ив се наведе напред.
— Какво? Хайде, кажи ми.
— Нещастна — изрече той с тон, който накара Ив да му повярва. — Имаше нещо тъжно в нея под цялото й лустро. Единственото нещо, което уважаваше, бе собственото й тяло. И тя го използваше, за да достави удоволствие и да причини болка.
— А на теб предложи ли ти го?
— Естествено, и предполагаше, че аз ще приема предложението.