Очите й се плъзнаха към неговите. Аха, той я наблюдаваше внимателно. Макар че остави ръката си уж да се поколебае в избора, тя си помисли, че се разбират.
— Кой?
— Този. — Той почука по дисплея точно под трийсет и осми калибър. Щом Ив запечати пистолета в плика и го пусна в чантата си, той затвори стъклото. — Не е зареден, разбира се, но имам патрони, ако искате да вземете мостра.
— Благодаря. Тази отзивчивост ще бъде отбелязана в доклада ми.
— Наистина ли? — Той се усмихна, взе една кутия от чекмеджето и й я подаде. — Какво друго ще отбележиш, лейтенант?
— Каквото е нужно за следствието. — Тя пусна в чантата си и кутията с патрони, извади компютърния си бележник и изпринтва личния си номер, датата и описанието на всичко, което бе взела. — Ето ти разписка. — И тя му подаде листа. — Всичко ще ти бъде върнато във възможно най-кратък срок, освен ако нещо не се окаже необходимо като доказателствен материал. И в двата случая ще бъдеш информиран.
Той пъхна листа в джоба си и попипа с пръсти онова, което бе мушнал преди.
— Музикалната стая е в другото крило. Можем да пием кафе и бренди там.
— Съмнявам се, че вкусовете ни по отношение на музиката съвпадат, Рурк.
— Внимавай да не се изненадаш — промърмори той — от общото помежду ни. — Той отново докосна бузата й, плъзна ръка надолу и обви шията й.
Тя не помръдна, само вдигна ръка, за да го отблъсне. Той просто стисна с пръсти китката й. „Само за миг можех да го просна на земята“, каза си тя. Но въпреки това остана неподвижна, дъхът й секна, а пулсът й заби силно и учестено.
Усмивката бе изчезнала от лицето му.
— Не си страхливка, Ив. — Каза го тихо, а устните му — на сантиметър от нейните. Целувката наелектризира въздуха помежду им, на един дъх разстояние, а ръката й се отпусна безсилна. Ив потъна в обятията му.
Не мислеше. Ако се бе замислила, дори за миг, щеше да осъзнае, че престъпва всички правила. Но тя искаше да види, искаше да узнае. Искаше да почувства.
Устните му бяха меки, по-скоро настоятелни, отколкото властни. Хапеха разтворените й устни, езикът му се плъзна по тях, между тях и изпълни чувствата й с особено настроение.
Още преди да я докосне, в гърдите й се надигна топлина, сякаш в тях бе лумнал огън. Опитните му ръце следваха извивките на тялото по плътно прилепналата й дреха, пъхнаха се под пуловера и възбудиха плътта й.
Обзета от неспокойно удоволствие, тя усети, че се овлажнява.
Устата бе така щедра и изкусителна, както си бе представял. Но в мига, в който усети вкуса й, той вече искаше всичко.
Тя стоеше притисната към него — това стегнато, ъгловато тяло започваше да вибрира. Малката й стегната гърда изпълваше дланта му. Чуваше разбушувалата се страст да клокочи в гърлото й, почти я вкуси, докато устните й ненаситно пробягваха по неговите.
Искаше да забрави търпението, контрола и дисциплината и да се отдаде на самозабравата.
Тук. Желанието сякаш изригна в него. Тук и сега.
За малко да я повали на пода, ала тя се изтръгна, бледа и задъхана.
— Това няма да се случи.
— Няма, дявол да го вземе — отвърна й той.
Сега опасността проблясваше край него. Тя видя това така ясно, както и инструментите за насилие и смърт преди малко в съседната стая.
Има мъже, които водят преговори, когато искат нещо. Има мъже, които направо взимат.
— На някои от нас е забранено да се отдават на желанията си.
— По дяволите правилата, Ив.
Той пристъпи към нея. Ако беше отстъпила, той щеше да я преследва, както ловец плячката си. Но тя не се помръдна и само поклати глава.
— Не мога да направя компромис с разследване за убийство, само защото ми харесва един заподозрян.
— Но аз не съм я убил.
Шокира се като видя как той загуби самообладание и лицето му пребледня, като чу яростта и чувството на немощ в гласа му. Почувства се ужасно, когато осъзна, че му вярва. Не бе напълно сигурна обаче дали не му вярва само защото така й отърва.
— Не е толкова просто да повярвам единствено на думите ти. Трябва да свърша работата си. Аз съм отговорна пред жертвата, пред системата. Трябва да остана безпристрастна и…
„Не мога — осъзна тя. — Не мога.“
Изгледаха се втренчено; от чантата й се обади пейджърът.
Тя се извърна настрани, извади го, а ръцете й леко трепереха. Видя кода на участъка върху дисплея и въведе личния си номер. Пое дълбоко въздух и отговори на молбата за проверка на гласа.
— Далас, лейтенант Ив. Без звук моля, само дисплей.
Докато тя изчиташе съобщението, Рурк виждаше единствено профила й. Но това му бе достатъчно да забележи промяната в очите й, които помръкнаха, а после станаха безжизнени и хладни.