Тя прибра пейджъра, а когато отново се обърна към него, жената, която го гледаше, нямаше нищо общо с жената, която преди малко бе тръпнала в ръцете му.
— Трябва да вървя. Ще ти се обадя за пистолета.
— Много добре се справяш — измърмори Рурк. — Веднага се преобрази на ченге. Страшно ти отива.
— Толкоз по-добре. Не си прави труда да ме изпращаш. И сама мога да намеря пътя.
— Ив!
Тя спря на вратата и се обърна — един мъж, облечен в черно, и заобиколен от векове насилие. Под кожата на ченгето сърцето на жената се сви болезнено.
— Ще се видим ли отново?
— Разбира се — кимна тя.
Остави я да си тръгне, убеден, че Съмърсет ще се появи от сянката, за да й подаде коженото яке и да й пожелае лека нощ.
Останал сам, Рурк извади от джоба си копчето от сив плат, което бе намерил на пода в лимузината си. Копчето, паднало от сакото на неугледния сив костюм, с който бе облечена при първата им среща.
Разгледа го внимателно и осъзна, че няма никакво намерение да й го върне. Почувства се като глупак.
Глава шеста
Един младок пазеше пред апартамента на Лола Стар. Ив го определи по този начин, защото той едва бе навлязъл във възрастта, когато вече имаше право да си поръчва бира, заради униформата, сякаш току-що извадена от полиците в склада и заради зеленикавия оттенък на кожата му.
Само след няколко месеца работа в този район и полицаят преставаше да повръща при вида на труп. Тук наркоманите, уличните лицензирани компаньонки и най-обикновените главорези обичаха да накълцват жертвите си. От миризмата, която я удари в носа, реши, че или някой труп е забравен, или че рециклиращите боклукчийски коли не бяха минавали цяла седмица.
— Полицай! — тя се спря и показа значката си. В мига, в който излезе от жалкото подобие на асансьор, той застана нащрек. Добре че инстинктът я предупреди, защото ако не се бе легитимирала светкавично, сега можеше да лежи простреляна от оръжието, което треперещата му ръка сграбчи.
— Сър! — очите му гледаха стреснато и неспокойно се оглеждаха.
— Докладвайте какво става.
— Сър — повтори той и пое дълбоко въздух. — Хазяинът подаде сигнал в моята част и каза, че в апартамента има мъртва жена.
— А има ли…? — Тя хвърли поглед към името, закачено върху джоба на гърдите му. — Полицай Проски?
— Да, сър, тя е… — Той преглътна с мъка и Ив видя ужасът отново да пробягва по лицето му.
— И как разбрахте, че субектът е ликвидиран, Проски? Проверихте ли пулса?
Изчервяване, нездравословно като зеленикавия оттенък на лицето, обагри страните му.
— Не, сър. Следвах процедурата — запазих в непроменен вид мястото на престъплението и уведомих началството. Уверих се визуално, че е настъпила смърт, нищо не е пипано на местопрестъплението.
— Хазяинът влизал ли е? — Всичко това можеше да научи и по-късно, но като го принуждаваше да говори, искаше да го накара да се поуспокои.
— Не, твърди, че не е. След оплакване на един от клиентите на жертвата, който имал среща за девет часа вечерта, хазяинът проверил апартамента. Отключил вратата и я видял. Има само една стая, лейтенант Далас, и тя е… Вижда се веднага щом отворите вратата. След като я открил, хазяинът уплашен излязъл и подал сигнал. Случи се в моята патрулна част. Аз веднага го придружих обратно до мястото на престъплението, направих визуално потвърждение на предполагаемата смърт и докладвах.
— Напускали ли сте поста си, полицай? Макар и за кратко?
Поуспокоен, погледът му най-накрая срещна нейния.
— Не, лейтенант. Но мисля, че ще трябва, поне за минута. За първи път ми е и ми бе трудно да издържа.
— Струва ми се, че сте се справили добре, Проски. — От служебната си чанта, която носеше със себе си, тя извади защитния спрей и се напръска с него. — Обадете се на криминалистите и на бърза помощ. Стаята трябва да бъде претърсена, а трупът поставен в торба и маркиран.
— Да, сър. Да остана ли на пост?
— Докато дойде първият екип. После можеш да си вървиш. — След като приключи с нанасянето на защитния филм по ботушите си, тя вдигна поглед към него. — Женен ли си, Проски? — попита тя, когато щракна записващото устройство към ризата си.
— Не, сър. Но може да се каже, че съм сгоден.
— След като докладваш, иди и намери момичето си. Онези, които се отдават на алкохола, не издържат толкова, колкото другите, които се приютяват край нечие хубаво и топло тяло, за да се освободят от напрежението. Къде мога да намеря хазяина? — попита тя и завъртя дръжката на необезопасената врата.
— Той е долу в 1-А.
— Предай му да си стои там. Ще взема показанията му, след като свърша тук.