— Та тя е твърде малка, за да има лиценз.
— Преди четири месеца е навършила осемнайсет години. Подала е молба точно на рождения си ден.
— Не е имала време да промени решението си, нали? — Очите му се вдигнаха към Ив. Да, в тях се четеше съжаление. — Не я познавам. Не използвам проститутки — нито пък деца. — Той взе снимката, заобиколи бюрото и я подаде на Ив. — Седни.
— Дали някога…
— Дявол да го вземе, седни. — Обзет от внезапна ярост, той я хвана за раменете и я бутна в един стол. Куфарът й се обърна и от него се разпиляха снимки на Лола, които нямаха нищо общо с дръзката й закачливост.
Може би щеше да успее да ги стигне първа — рефлексите й бяха толкова добри, колкото и неговите. Може би искаше той да ги види. Може би имаше нужда от това.
Рурк се наведе и вдигна една снимка, направена на местопрестъплението. Той се взря в нея.
— Исусе Христе — каза той тихо, — и ти смяташ, че аз съм способен да извърша подобно нещо?
— Какво смятам аз, няма никакво значение. Разследването… — Тя спря, когато очите му я стрелнаха гневно.
— И ти вярваш, че съм способен на това? — попита я той остро.
— Не, но трябва да си свърша работата.
— Твоята работа те съсипва.
Тя взе снимките и ги прибра.
— Случва се понякога.
— Как спиш нощем, след подобна гледка?
Тя трепна и макар че след миг се стегна, той бе забелязал това. Макар и заинтригуван от инстинктивната й реакция, съжали, че я е предизвикал.
— С мисълта да пипна мръсника, който го е извършил. Махай се от пътя ми.
Той не помръдна, а стисна напрегнатата й ръка.
— Човек с моето положение трябва бързо и точно да преценява хората, Ив. От това което чета по лицето ти, виждам че още малко и ще припаднеш.
— Казах, махай се от пътя ми!
Рурк стана, но като премести ръката си върху китката й, я изправи на крака. Все още стоеше пред нея.
— Той отново ще го направи — каза Рурк тихо. — И това те съсипва, защото не знаеш кога, къде и коя ще бъде следващата жертва.
— Не ми прави анализи. Имаме си цял отдел от психиатри, на които им плащат за това.
— Защо не отидеш да се прегледаш? Все гледаш да се измъкнеш от тестовете.
Очите й се присвиха.
Той се усмихна, но усмивката му бе тъжна.
— Имам връзки, лейтенант. Трябвало е да се явиш на тестове преди няколко дена — стандартна процедура в отдела след случай на убийство.
— Не си пъхай носа в моите работи — извика яростно тя. — И стига с твоите връзки.
— От какво се страхуваш? Какво крие умът ти, сърцето ти?
— От нищо не се страхувам — Тя освободи ръката си с рязко движение, а той я погали по бузата. Един толкова неочакван жест, толкова нежен, че стомахът й се сви.
— Нека да ти помогна…
— Аз… — тя едва не припадна, но този път се овладя навреме. — Справям се и сама! — Тя се обърна. — Можеш да си прибереш нещата по всяко време утре след девет часа.
— Ив.
Тя не се обърна.
— Какво?
— Искам да те видя довечера.
— Не мога.
Той се изкушаваше — силно се изкушаваше — да се втурне след нея. Вместо това остана на мястото си.
— Мога да ти помогна със случая.
Тя спря и бавно се обърна. Ако не бе премалял от силното сексуално желание, което изпитваше, може би щеше да се изсмее на примеса от подозрение и присмех, който прочете в очите й.
— Как?
— Познавам близки на Шарън хора. — Докато говореше, той видя как интересът замести присмеха в очите й. Но подозрението остана. — Не е необходимо човек да е много умен, за да се досети, че търсиш връзка между Шарън и момичето, чиито снимки носиш. Ще видя дали мога да открия нещо.
— Информацията от заподозрян няма особена тежест в едно разследване. Но — добави тя, преди той да успее да каже нещо — можеш да ми се обадиш.
Той се усмихна.
— Чудо ли е, че те желая гола в леглото? Ще те известя, лейтенант. — И той се върна зад бюрото си. — Междувременно вземи да се наспиш.
Когато вратата се затвори зад нея, усмивката изчезна от очите му. Цяла минута той остана притихнал. Попипа копчето, което носеше в джоба си, и включи частната си обезопасена линия.
Не искаше този разговор да бъде отразен в дневника му.
Глава седма
Ив пристъпи към електронната шпионка на Чарлс Монро и се легитимира. Вратата се отвори с плъзгане. Той носеше кашмирена наметка и копринено шалче. Усмивката му бе добре премерена, като всеки детайл от облеклото му.
— Лейтенант Далас. За мен е изключително голямо удоволствие да ви видя отново. — Плъзна пълен с възхищение поглед по тялото й. — Колко жалко, че тъкмо излизам.