— Няма да ви задържам — пристъпи тя напред, а той се отдръпна. — Няколко въпроса, господин Монро, неофициално тук или официално в участъка заедно с вашия адвокат.
Красивите му вежди се вдигнаха в изумление.
— Аха. Мислех, че вече сме приключили. Много добре, лейтенант, питайте. — Той остави вратата да се затвори с плъзгане. — Нека бъде неофициално.
— Къде бяхте по-миналата вечер, между осем и единайсет часа?
— По-миналата вечер ли? — Той измъкна един електронен бележник от джоба си. — Хм. В седем и половина взех една клиентка за представлението в осем часа в театър „Гранд“. Дават постановка по теми от Ибсен — потискащо нещо. Седяхме на третия ред по средата. Свърши малко преди единайсет, после вечеряхме тук, поръчахме си храната. Бях ангажиран с клиентката до три часа сутринта. — Усмивката му проблесна, докато пъхаше обратно дневника си. — Това оневинява ли ме?
— Само ако клиентката ви потвърди.
Усмивката му мигом изчезна.
— Лейтенант, това е ужасно.
— Някой убива хора от вашата професия — сряза го тя. — Името и номера, господин Монро. — Той й продиктува данните с обиден тон. — Познавате ли Лола Стар?
— Лола, Лола Стар… Не ми звучи познато. — Той отново извади дневника си и прегледа адресите. — Очевидно не. Защо?
— Ще чуете за нея в сутрешните новини — каза му Ив. — За сега са само жени, господин Монро, но на ваше място щях много внимателно да подбирам новите си клиенти.
Главата й се пръскаше от болка, когато се отправи към асансьора. Не можа да се сдържи и хвърли поглед към червената полицейска лампа над апартамента на Шарън Деблас.
Имам нужда от сън, каза си тя. Имаше нужда да се прибере и да си почине за час. Но след миг включи своя личен номер, за да освободи печата, и влезе в дома на една мъртва жена.
Цареше тишина. Нямаше никой. Не бе очаквала друго. Някак се бе надявала, че вътре интуицията ще й подскаже нещо, но чуваше единствено пулсиращите си слепоочия. Влезе в спалнята.
Прозорците бяха запечатани със защитен спрей, за да не могат журналистите и любопитните да прелитат и надзъртат в мястото на престъплението. Тя даде команда да се включат лампите, сенките се стопиха и оголиха леглото.
Чаршафите бяха свалени и отнесени в криминалната лаборатория. Секреции, косми и кожа вече бяха анализирани и чакаха с налепени по тях етикети. Върху движещия се дюшек, там, където кръвта се бе просмукала през копринените чаршафи, имаше петно.
И тапицираната табла на леглото бе опръскана с кръв. Дали някой щеше да се сети да я почисти?
Хвърли поглед към масата, Фийни бе отнесъл малкия настолен компютър, за да прегледа твърдия диск и по дискетите. Стаята бе претърсена много внимателно и нямаше какво повече да се прави.
И все пак Ив се приближи до тоалетката и отново провери чекмеджетата едно след друго. Кой ли щеше да поиска всичките тези дрехи, почуди се тя. Коприните и дантелите, кашмирите и сатените на една жена, която бе предпочитала тялото й да бъде докосвано от материи, носени от богатите.
Майката, сети се тя. Защо не бе изпратила молба да получи вещите на дъщеря си?
Нещо, за което трябваше да се помисли.
Тя провери гардероба и отново видя полите, роклите, панталоните, пелерините по последна мода и кафтаните, саката и блузите. После заразглежда обувките — всички бяха грижливо наредени в пластмасови кутии.
Нали е имала само два крака, помисли си Ив с известно раздразнение. Защо са й били нужни шейсет чифта обувки. Изсумтя сърдито, после пъхна ръка в тунела от ботуши.
Лола нямаше толкова много, помисли си тя. Само два чифта с ужасяващо високи токове, чифт момичешки сандали с каишка и чифт обикновени гуменки — това бе всичко, което откриха в тесния й килер.
Но Шарън беше организирана и суетна душа. Обувките й бяха наредени внимателно в редици по…
Нещо не беше наред. Настръхнала, Ив отстъпи назад. Нещо не беше наред. Всеки сантиметър от килера, голям колкото стая, беше старателно оползотворен. Сега обаче на полиците имаше около четирийсет сантиметра празно място. Обувките бяха нахвърляни в редица по осем.
Не така ги бе видяла Ив първия път или поне не по този начин ги бе оставила. Те бяха наредени по цвят и модел. Чифт върху чифт, спомняше си отлично тя, в редица по дванайсет.
Малка грешка, помисли си тя и леко се усмихна. Но човек, който направи една грешка, ще направи и втора.
— Би ли повторила, лейтенант?
— Той е прередил кутиите с обувки, шефе. — Зъзнеща от студ, тъй като от отоплителната система на колата подухваше едва затоплен въздух, Ив се промъкваше из пътния трафик. Докато пресичаха към Пета улица, един туристически дирижабъл се носеше ниско над улицата, а гидът с гръмлив глас предлагаше небесна разходка с пазаруване. Някакъв идиотски екип със специално разрешително за извършване на ремонт през деня пробиваше тунел на ъгъла на Шесто Авеню и Седемдесет и осма улица. Ив извиси гласа си над оглушителния шум.